О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 536                    от 26.03.2014г.,            град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 592 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 147 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба от Д.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 192/21.02.2014 год., издаден от Ф.П. на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас. В така подадената жалба е заявено, че оспорения АПВ е неправилен и незаконосъобразен, като в подкрепа на така заявените твърдения са развити подробни доводи. Жалбата е подадена по реда на 152, ал. 1 от АПК – чрез административния орган, чийто акт се оспорва до Административен съд гр. Бургас. Жалбата, заедно с оспорения административен акт – АПВ № 192/21.02.2014 год. и заверено копие на административната преписка са изпратени със съпроводително писмо изх. № 94-01-8969/1/12.03.2014 год. на Дирекция „МПДТР”. Към така комплектованата преписка е приложено и становище от Е.М. – Главен юрисконсулт в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас. В същото е заявено, че оспорения в настоящото производство АПВ № 192/21.02.2014 год., постановен от Ф.П. на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас не е обжалван по административен ред пред териториалния директор, като такива данни не се съдържат и в самата жалба. С оглед така заявеното, в становището е формулирано искане за отхвърляне на жалбата като процесуално недопустима и прекратяване на производството.

Съдът, като взе предвид представените към жалбата доказателства и заявеното от процесуалния представител на ответника становище, намира следното:

Видно от приложената от административния орган преписка, в същата липсват доказателства за оспорването на АПВ № 192/21.02.2014 год., издаден от Ф.П. на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас по административен ред, което е процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред – арг. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, във вр. с чл. 129, ал. 7, чл. 144, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Аргумент в подкрепа на този извод е и приложеното по преписката становище от Е.М. – Главен юрисконсулт в Дирекция „МПДТР” при община Бургас, в което изрично е уточнено, че АПВ не е оспорван по административен ред.

            При тези фактически данни следва да се приеме, че не е проведена задължителната процедура по оспорване по административен ред. В случая не е бил сезиран компетентният за това произнасяне горестоящ административен орган, който в случаите на постановен акт за прихващане и възстановяване по реда на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, каквато е настоящата хипотеза, е Кмета на Община Бургас, който в това производство има правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК – чл. 4, ал. 5, предл. 1-во от ЗМДТ, във вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

В глава шестнадесета от ДОПК са регламентирани особените производства, като в Раздел І е указан реда за прихващане и възстановяване. В чл. 129, ал. 1 от ДОПК е указано, че прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В текста на ал. 3 е регламентирано, че Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В чл. 129, ал. 7 от ДОПК изрично е указано, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. В тази връзка е приложима нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, съгласно която на оспорване по съдебен ред подлежи само тази част от ревизионния акт, която не е била отменена с решение по чл. 155, постановено от решаващия орган. В конкретния случай, с жалбата се оспорва АПВ, постановен от служител в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, който в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ има правата и задълженията на орган по приходите, с оглед на което, така постановения акт подлежи на оспорване първо по административен ред пред компетентния решаващ орган – Кмет на Община Бургас.

Обжалването по административен ред се явява абсолютна процесуална предпоставка за съдебно оспорване. С оглед на това, така подадената жалба до съда се явява процесуално недопустима за разглеждане и като такава следва да се остави без разглеждане, а делото, като административна преписка следва да бъде изпратено за разглеждане от компетентния решаващ и едва след приключване на тази процедура жалбоподателя може да упражни правото си на жалба пред настоящия съд.

На основание изложените мотиви, Бургаският административен съд, ІІ-ри състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 192/21.02.2014 год., издаден от Ф.П. на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 592/2014г. по описа на Административен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА делото като административна преписка за разглеждане от Кмета на Община Бургас и произнасяне по жалбата против АПВ № 192/21.02.2014 год., издаден от Ф.П. на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: