РЕШЕНИЕ

 

    849                  дата   30 април  2018г.              град Бургас

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 19 април 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 590 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция ”Инспекция по труда” –Бургас против Решение № 30/10.01.2018г., постановено по НАХД № 837/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-000592 от 13.01.2017г., издадено от директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, с което, на „Понсстройинженеринг“ АД, гр.София, на основание и за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано, като касаторът не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Ответникът по касация „Понсстройинженеринг“ АД е санкциониран за това, че към 16.08.2016г. не е изпълнил дадено задължително предписание по т.1 от Протокол № 2069/04.08.2016г. и в качеството си на работодател не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за месец май 2016г. на съответните работници, конкретно изброени, в общ размер на 13 914,95лв. Проверката за спазване на трудовото законодателство е била извършена на 27.07.2016г. и 03.08.2016г., като за нея е съставен протокол № 2069/04.08.2016г., с който на търговеца са дадени предписания да изплати дължимите трудови възнаграждения за месец май 2016г. на конкретно изброени работници, като е даден срок на изпълнение до 15.08.2016г. Впоследствие е извършена повторна проверка, при която е било установено, че възнагражденията не са изплатени в дадения срок, т.е предписанието на контролните органи не е изпълнено, за което е съставен АУАН и издадено процесното НП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че за неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ разпоредбата на чл.83 от ЗАНН е неприложима, тъй като в случая е налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице, но не и неизпълнение към държавата или общината, като съдът е посочил, че на юридическите лица и едноличните търговци могат да се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задълженията им към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. На следващо място съдът е намерил, че отговорността дружеството е обоснована чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл.415 от КТ, което е недопустимо, предвид забраната на чл.46, ал.3 от ЗНА и субект на нарушението по посочената норма от КТ може да бъде само физическо лице, а не и юридическо. Освен това съдът е приел, че неизпълнението на задължението от страна на работодателя да изплати трудово възнаграждение на работници и служители за положен труд не може да осъществи състав на административно нарушение, тъй като същото представлява трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение и за решаването на този спор законодателят е предвидил особен ред, регламентиран в чл.357 и сл. от КТ, като трудовите спорове се решават от съдилищата по реда на ГПК, поради което е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради липса на мотиви, касаещи релевантното нарушение.

Първоинстанционният съд е приел, че работодателят е бил санкциониран поради неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, задължаващ го в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение. На тази плоскост е развил мотивите си, че предвид гражданскоправния характер на отношенията по престиране на труд, работодателят не може да бъде санкциониран за неизпълнение на задължения към държавата. Преценката на съда относно състава на нарушението е погрешна. Дружеството не е санкционирано за неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, а поради това, че не е изпълнило дадени задължителни предписания от контролен орган – нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ. Никъде в наказателното постановление органът не се позовава на нормата на чл.128, т.2 от КТ, която съдът е анализирал. В този смисъл, в постановения съдебен акт липсват мотиви по същество, касаещи процесното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Тази норма е коментирана  in fine, но само за да се посочи, че контролните органи не разполагали с правомощие да дават задължителни предписания, но не и в контекста дали е извършено нарушение от страна на дружеството. Следва да се отбележи, че задължителните предписания са административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и за целите на административнонаказателното производство следва да се прецени дали са влезли в сила и дали са били изпълнени, но не и да се упражнява косвен съдебен контрол за тяхната законосъобразност.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение 30/10.01.2018г., постановено по НАХД № 837/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: