Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 451            Година 09.03.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                        

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 58 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.Ч.Д. с ЕГН: ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0269-000210/13.12.2017г. на началник група към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Средец. В жалбата се прави искане да се отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът - Началник група към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Средец, редовно уведомен, оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Представя писмено становище.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0269-000210/13.12.2017г. на началник група към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Средец (л.5 от делото), на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е наложена на Д.Д. ПАМ по чл.171, т.2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява собствения си лек автомобил с рег.№ ***, със СУМПС с изтекъл срок на валидност от 04.08.2017г..

Заповедта е връчена на 02.01.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 173/05.01.2018г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

На 04.01.2008г. е подадено заявление за издаване на ново СУМПС, което следва да бъде получено на 04.02.2018г., видно от приложения талон (л.6 от делото).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания. В случая, обжалваната заповед е  издадена на 13.12.2017г. и е приложим ЗДвП в редакция ДВ бр.97 от 05.12.2017г..

Жалбата е процесуално допустима, доколкото не е спорно по делото, че жалбоподателя е адресат на обжалваната заповед и е собственик на лекия автомобил, чиято регистрация е прекратена и за него е налице правен интерес от оспорването.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, в приложимата редакция, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, , 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.23 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на групи в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицата.

Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложимата редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на МПС. Доколкото не е налице спор по делото, че Д.Д. е собственик на лекия автомобил на който е прекратена регистрацията, правилно същият е определен като адресат на заповедта.   

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от лице, което не е притежавало валидно свидетелство за управление.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в ЗДвП условия и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

Съгласно чл.50 ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБДС) българското свидетелство за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБДС са посочени  и сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за съответните категории. В § 1 т.2 от ДР на ЗБДС са дефинирани случаите на нередовен български личен документ и един от тях е документът да е с изтекъл срок на валидност.

От представената справка от АИС „Български документи за самоличност“ (л.29 от делото), се установява, че Д.Д. е управлявал собствения си автомобил без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй като срокът му на валидност е изтекъл на 07.08.2017г., и то е подлежало на подмяна, съгласно нормата на чл.151, ал.9, предл.второ от ЗДвП. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС се приравнява на липса на свидетелство, тъй като единствено то удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС.

При определяне срока на наложената ПАМ, административния орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без валидно СУМПС, тоест тя има и преустановителен ефект.

Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради наличието на по-благоприятен закон. Както се посочи вече, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като в АПК не е предвидена възможност аналогична на тази в чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, за прилагане на нормативните разпоредби, които са по-благоприятни за нарушителя. Ето защо, последващите изменения на нормите на ЗДвП, не биха могли да доведат до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ч.Д. с ЕГН: ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0269-000210/13.12.2017г. на началник група към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Средец.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: