Р Е Ш Е Н И Е

 

                  Номер 571           Година  08.04.2014            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                        2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 58 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 2516/10.12.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4311 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но не споделя мотивите за допуснато съществено процесуално нарушение, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление. Оспорва изводите на съда за приложимост на чл.34 от ЗАНН, като счита, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН започва да тече от момента, в който органът е узнал кой е нарушителя, а не от момента, в който е могъл или е бил длъжен да узнае. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – И.С. *** с ЛНЧ **********, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 46123-О-0013295/18.02.2013г., с което за нарушение на 92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че АУАН е съставен в противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Също така е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, които надвишава с една втора, предвиден в чл.80 от НК, тоест в конкретния случай ако са изтекли 3 години. Административното нарушение е извършено на 01.04.2009г., и този срок е изтекъл към дата на издаване на наказателното постановление, поради което се изключва административнонаказателното преследване.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Неспазването на този срок представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

С оспореното наказателно постановление, на ответника по касация е вменено нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО за това, че не е подал данъчна декларация по ал.1 за финансовата 2008г. Съгласно сочената за нарушена разпоредба, данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция по данъчна регистрация до 31 март на следващата календарна година.

В случая, правилно е установено от районния съд, че отговорността на лицето, в качеството му на представляващ задълженото лице „Макор 2008” ООД е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Крайният срок за изпълнение на задължението по чл.92, ал.2 от ЗКПО е бил 31.03.2009г., като на 01.04.2009г. е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали той “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага с тримесечен срок да състави акт за установяване на извършено нарушение, като този срок изтича на 01.07.2009г., а АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление е съставен на 14.12.2009г., тоест след като е изтекъл, както правилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2516/10.12.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4311 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.