Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер1261              11.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Желязко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 58 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.Р.Л., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр.***;

против решение №118/21.11.2011г., постановено по НАХД №139/2011г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено издаденото от Началника на Митница Бургас наказателно постановление №600/2010/12.04.2011г. за нарушение на чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с което на касатора е наложена глоба в размер 1000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв.К. К., БАК, поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Ответникът - Началник на Митница Бургас – редовно уведомен, не се явява,  не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по жалба на Д.Р.Л. против наказателно постановление №600/2010/12.04.2011г., издадено от  Началника на Митница Бургас, с което за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС на Л. е наложена глоба в размер 1000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, състав на районния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения, като е обсъдил доводите на жалбоподателя и е установил чрез събраните доказателства, че нарушението е обективна и субективна страна е безспорно доказано.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В този случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка и е описал същата в мотивната част на оспореното решение. Изложените от решаващия съд мотиви, относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се споделят и от този касационен състав. Обсъдени са събраните по делото доказателства.

Съгласно императивната разпоредба на чл.123, ал.1 от ЗАДС (Изм. - ДВ, бр.109 от 2007г.)  в редакцията към датата на извършване на проверката, физическо лице, което държи на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лева. Спрямо Л. е приложима хипотезата за държане на склад на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, като наказанието е в размер 1000 лева, тъй като е първо за нарушителя и тъй като акцизът на стоките е в по-малък размер от тази минимална граница на санкцията.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че при реализирана проверка в периода 15-16.07.2010г. на обект – складово помещение с площ 83 кв.м. в гр.Поморие, пренаето от Л. съгласно договор за наем от 01.05.2010г., служители на Митница Бургас са констатирали, че в помещението се съхраняват акцизни стоки - 38 бутилки спиртни напитки без бандерол, с размер на дължимия за стоките акциз 93.57лева; 5 бутилки спиртни напитки с неистински бандерол, съгласно извършената експертиза за установяване на автентичност № 2010243/15.10.2010г., с размер на дължимия за стоките акциз 14.59 лева и общо 942 бутилки спиртни напитки облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, при общ размера на дължимия за стоките акциз 2 758.76 лева.

Оплакването на касатора, че по делото не е изяснен въпросът с вината на нарушителя Л. е неоснователно. Видно от представените по делото доказателства, включително и от гласните такива събирани пред районния съд, безспорно се установява, че дори като физическо лице Л. закупува процесната именно със съзнанието, че извършва сделка с акцизни стоки. Съпругът на Л.  - Детелин Лилов, управител на „Диадет”ООД, в което Л. е съсобственик  – изрично е посочил, че счетоводното отписване на стоката е с цел съхраняването й в склад. Същият говори за Л. както в качеството й на физическо лице, което е закупило стоката, така и в качеството й на съдружник в „Диадет”ООД. Отделно от това, Лилов изрично заявява, че „Ние сме посредници. Ние купуваме от фирмата дистрибутор, наближаваше срока, в който изтичаше годността на бандеролите, а с тях имахме само устна уговорка. … Ако количеството алкохол беше намерено в търговската мрежа, в магазините, белята щеше да е по-голяма.” Безспорно под „ние” Лилов визира сам себе си и съпругата си Д.Л.. Напълно правилен е изводът на районния съд, че неизвършването на административно нарушение от юридическото лице е постигнато с цената на извършване на такова от жалбоподателката. Л. в качеството си на съдружник в „Диадет”ООД и предвид факта, че посоченото дружество се занимава приоритетно с търговия с акцизни стоки е имала ясното съзнание, че е налице акцизна стока, която не отговаря на законовите изисквания към момента на нейното държане. Доказателство, че Л. е съзнавала, че неправомерно държи акцизната стока е и поведението й по време на проверката, за което райноният съд е събрал гласни докаазтелства - прекият умисъл се извлича от конкретното поведение на нарушителя, в което се е обективирал. Видно от възражения вх.№4402-1868/15.10.2010г., самата Л. потвърждава, че причината за сключване на сделката с „Диадет” ООД е единствено и само поради изтичане срока на бандерола.

От друга страна не може да се приеме, че общо 972 бутилки алкохол са тикава за лично ползване. Безспорно от практическа гледна точка количеството е търговско. Личното имущество не се съхранява в складови помещения далеч от дома, още повече, че алкохолът е бързооборотна стока, предназначена за задоволяване на лични нужди в ежедневния живот. Дори хипотетично да се приеме, че е за лично ползване, тъй като липсва законово ограничение в тази насока, то физическото лице дължи законосъобразно поведение във всеки един момент и следователно притежаавния от него алкохол следва да бъде с редовно платен акциз и отговарящ на законовото изискване за вида на акцизния бандерол. Според настоящият съдебен състав деянието е на формално извършване и за осъществяването му е достатъчно нарушителят да държи на склад стоките посочени в текста,  като целта която преследва дееца със съхранението не е от значение за неговата съставомерност. Не е дължимо посочване на никакви други обстоятелства относно нарушението. Ирелевантно за състава на нарушението е дали намерените спиртни напитки са били за лична употреба на нарушителя или трето лице, дали са били предназначени за продажба и т.н., тъй като съставът на административно нарушение е осъществен със самото им държане на склад, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователно е и възражението, че Л. не е могла да знае за наличието на бутилки алкохол с неистински бандерол – образеца на бандерол се одобрява от министъра на финансите, като заповедта се публикува в Държавен вестник. Предвид принципа, че незнанието на закона не освобождава лицето от отговорност за нарушаването му ; както и предвид факта, че Л. е търговец на акцизни стоки по занятие, възражението следва да се отхвърли.

В този смисъл касационния състав намира, че деянието е безспорно доказано от обективна и субективна  страна, като е извършено умишлено.Деянието е в достатъчна степен обществено опасно, поради което следва да бъде санкционирано.

Сезираният съдебен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция относно изпълнителното деяние държанео на склад, поради което не намира за необходимо да преповтаря същите.

Ирелевантно за изхода на настоящия съдебен спор е последващата промяна в редакцията на правната норма, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Съдът счита за неотносимо касационното оплакване относно прилагането на чл.123, ал.4 от ЗАДС (в редакцията към момента на нарушението) – макар районният съд да е направил разсъждения в тази насока, те не водят до промяна на изхода на делото и не водят до  незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Както административнонаказващия орган, така и райнония съд безспорно са установили фактическата обстановка и правилно са определили правната квалификация на нарушението, извършено от Л..

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №118/21.11.2011г., постановено по НАХД №139/2011г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено издаденото от Началника на Митница Бургас наказателно постановление №600/2010/12.04.2011г. с което за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС на Д.Р.Л., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр.***, ап. е наложена глоба в размер 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                  2.