Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 1350         Година 23.07.2012           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на пети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                 2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 588 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Мусти 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос представлявано от управителя М.Ю.Ю. срещу решение № 316 без дата, постановено по н.а.х.д. № 3511 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и прави искане да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отменено изцяло оспорваното наказателното постановление. Твърди, че съдът не е изследвал в детайли фактическата обстановка, като намира, че установеното нарушение следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай”.

Ответникът – Директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 32804-О-0018838/2011г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.181 от с.з. на касатора е наложена имуществена санкция в  размер на 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че извършеното от дружеството административно нарушение по чл.125 от ЗДДС е доказано по безспорен начин и правилно е било санкционирано на основание чл.181 от с.з.. Наложената санкция е определена в минималния предвиден размер и издаденото наказателно постановление е потвърдено. Възраженията на жалбоподателя и доводите му за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” са обсъдени от съда и са намерени за неоснователни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

По същество касатора не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок не е подал в ТД на НАП гр.Бургас справка-декларация и информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, отнасяща се до данъчен период м.март 2010г. Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал.1 и информация от отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не. Със своето бездействие, задълженото лице е извършило вмененото му административно нарушение и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца, във всеки един конкретен случай. Следва да се има в предвид, че за съставомерността на констатираното нарушение по ЗДДС не е от значение дали субектът осъществява стопанска дейност, дали е реализиран финансов оборот и са настъпили или не щети за бюджета. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е лицето да е надлежно регистрирано и да не е дерегистрирано към момента на отчетния период. В случая с оглед установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че извършеното от дружеството административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в своята съвкупност посочените по-горе обстоятелства не определят степен на обществена опасност по-ниска от тази в подобни случаи на деяния.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316 постановено по н.а.х.д. № 3511 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

                                                                                           2.