Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 918               Година 16.05.2016             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина БЪЧВАРОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                         2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: И.Л.

Прокурор: Г.М.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 587 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „България Ер“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София 1540, район Слатина, Аерогара София срещу решение № 197/15.02.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5778 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно. Не споделя мотивите на районния съд и оспорва съставомерността на констатираното деяние, като твърди, че неправилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт и измененото наказателно постановление.

Ответникът – Гранично полицейско управление „Летище Бургас“, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Бургаски районен съд е изменил наказателно постановление №169 издадено на 12.11.2014г. от началника на ГПУ Летище Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на основание чл.51 от ЗЧРБ, на „България Ер“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, като съдът е намалил размера на санкцията на 6 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при реализиране на отговорността на нарушителя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да порочност на административнонаказателното производство.  По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране на отговорността на дружеството. Посочено е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и правилно е бил санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ. Съдът е преценил, че  размерът на наложената имуществена санкция е завишен и с оглед обществената опасност на деянието следва да бъде намалена до минималния размер от 6000 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 02.10.2015г., около 19,00ч. на Летище Бургас, при извършване на гранична проверка на пристигащите в Република България пътници, превозени с полет FB652 от гр.Москва на авиокомпания „България ЕР” е установен пътник, неотговарящ на условията за влизане в страната, а именно лицето G.K. е без налична валидна входна виза за България, положена в паспорта или в разрешението за пребиваване, каквато се изисква според Регламент (ЕО) №539/2001г. Пътникът не отговаря на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.5, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) №562/2006г., което обстоятелство не е установено от превозвача „България ЕР” АД и поради тази причина лицето не е допуснато да влезе в страната.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЧРБ, визата е разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит. По аргумент от чл.9а от ЗЧРБ, видът на визата се определя от целта, за която се издава, съответно видовете визи са: 1. за летищен транзит (виза вид „А“); 3. за краткосрочно пребиваване (виза вид „C“); 4. за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“). Съгласно чл. 9б, ал.1 от ЗЧРБ визата се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена. Видно от административната преписка в паспорта на  гражданина G.K. е положен визов стикер издаден за периода от 17.06.2015г. до 17.12.2015г., с вид на визата „С“, тоест за краткосрочно пребиваване, като изрично е посочен срокът на пребиваване – 14 дни. Извършено е отбелязване за предходно посещение на лицето в страната, като влизането е на 17.06.2015г., а излизането на 30.06.2015г., през който период е изчерпал разрешеният срок за пребиваване и притежаваната виза вече не е валидна. След като касаторът в качеството си на превозвач, преди да извърши услугата, не е установил това обстоятелство, то правилно е санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лева, за всяко превозвано лице“. Правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението е преценил, че наложеното на касатора наказание е несправедливо завишено и с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, е определил размер на наложената имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/15.02.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5778 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

 

                                                                                                  2.