Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  799                        05 май 2015  година         град  Бургас

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти административен състав, в публично заседание на тридесети април, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                              

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. Златина Бъчварова

                                                                     2.Атанаска Атанасова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Г.М.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 587 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба  началника на РУП - Карнобат, против решение № 16/5.3.2015г., постановено по административно - наказателно дело № 4/2015 година по описа на Районен съд - Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № 14-0282-000589 от 13.12.2014г. на началника на РУП Карнобат при ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на Т.Д.Т. *** е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение на чл.103 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП; за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.181, т.1 ЗДвП. 

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, за което се излагат подробни съображения. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление 14-0282-000589 от 13.12.2014г. на началника на РУП Карнобат при ОД МВР – Бургас.

Ответникът по касационната жалба - Т.Д.Т., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Карнобат да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. 

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за основателна по следните съображения :

Районен съд –  Карнобат с решение № 16/5.3.2015г., постановено по административно - наказателно дело № 4/2015 година по описа на Районен съд – Карнобат е отменил наказателно постановление № 14-0282-000589 от 13.12.2014г. на началника на РУП Карнобат при ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3  ЗДвП на Т.Д.Т. *** е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение на чл.103 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП; за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева, на основание чл.181, т.1 ЗДвП. 

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в наказателното постановление са описани две отделни административни нарушения на чл.174, ал.3 ЗДвП, изразяващи се в отказ на Т.Д.Т. да му бъде извършена проверка за употреба на упойващо вещество с дрегер и в неизпълнение на предписание да му бъде извършено медицинско изследване с тази цел. Счел е, че за това на Т. е наложено едно наказание в нарушение на чл.18 ЗАНН, с което е ограничено правото му на защита в процеса, тъй като не става ясно за кое от двете описани нарушения на чл.174, ал.3 ЗДвП същият е санкциониран. По отношение установеното нарушение на чл.103 ЗДвП съдът е обосновал извод, че административнонаказващият орган не е посочил коя от хипотезите на цитираната разпоредба е налице в случая, тоест в какво точно се изразява изпълнителното деяние, не е описано точно нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, не са посочени и достатъчно доказателства, които го потвърждават. По отношение вмененото на Т. нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП съдът е изложил мотиви, че е налице несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП –в АУАН е посочено, че МПС няма валиден ГТП, докато в НП изпълнителното деяние се изразява в това, че Т. не е представил ППС на технически преглед. Според първоинстанционния съд това съществено разминаване е довело до неяснота и до ограничаване правото на защита на лицето в процеса. Освен това, не били събрани безпротиворечиви доказателства, че Т. действително е извършил нарушението.

Санкцията е наложена на Т.Д.Т. за това, че на 9.12.2014г. около 18 часа в гр.Карнобат, на бул. „Москва“, до МБАЛ – Карнобат, управлявал притежавания от него лек автомобил – Хюндай Галопер с рег.№ А1960КР, в посока от гр.Айтос към гр.Сливен като при проверка от контролните органи отказал да бъде изпробван с техническо средство „алкотест дрегер“7510 за наличието на алкохол. При подаден сигнал с ръка от полицейски орган, за да спре същият не се подчинил. МПС няма валиден ГТП. В обстоятелствената част на НП е посочено още, че водачът отказал да изпълни предписание за медицинско изследване. За така констатираните нарушения на Т. е съставен АУАН № 864357/9.12.2014г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и нежеланието на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване са две различни нарушения. Това са два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водачът беше отказал само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до1,2 на хиляда вкл. и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал.1 ЗДвП, а ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0,5 на хиляда деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод.

С оглед изложеното описанието на нарушението по т.1 от наказателното постановление съответства на дадената му правна квалификация по чл.174, ал.3 ЗДвП и законосъобразно е ангажирана отговорността на водача на посоченото правно основание, като са му наложени кумулативно предвидените в закона наказания във фиксиран размер – лишаване от право на управление за срок от две години и глоба в размер на 2000.00 лева.

На следващо място, съдът не споделя мотивите на първоинстанционното решение, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, квалифицирано по чл.103 ЗДвП. Посочената като нарушена правна разпоредба действително установява задължения за водача да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, но всички тези задължения са свързани и възникват при подаване на сигнал за спиране от контролен орган.  Следователно релевантните за съставомерността на нарушението факти, са обстоятелството, че е бил подаден сигнал от контролен орган на водача за спиране, с който същият не се е съобразил. Тези факти са посочени както в АУАН, така и в НП, поради което не е нарушено правото на лицето, привлечено към отговорност да разбере какво нарушение му е вменено. Извършването на нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението. За извършването му Т. е бил правилно санкциониран със съответните наказания, кумулативно предвидени в санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно лишаване от право на управление на МПС и глоба, чиито размери са определени съобразно изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН.

По отношение нарушението на чл.147, ал. 1 ЗДвП настоящият касационен състав отново не споделя извода на районния съд, че е налице несъответствие между описанието на същото в АУАН и НП. Обстоятелството, че автомобилът няма валиден талон за преминат годишен технически преглед означава именно, че същият не е представен за периодичния технически  преглед и не е налице неяснота относно естеството на изпълнителното деяние. Обстоятелството дали Т.Д.Т. е представил при проверката талон с изтекъл срок е ирелевантно, поради което неправилно районният съд е приел, че поради противоречие в свидетелските показания относно това обстоятелство, нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП е недоказано. От значение в случая е, че Т. не  твърди, а и не е представил валиден талон за преминат годишен технически преглед на процесния автомобил нито при проверката от контролните органи, нито в съдебната фаза на оспорване на наказателното постановление. Следователно административно-наказателната му отговорност правилно е била ангажирана на основание чл.181, т.1 ЗДвП за неизпълнение на  изискването да представи в определения срок притежаваното от него ППС за периодичен технически преглед.

 Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 16/5.3.2015г., постановено по административно - наказателно дело № 4/2015 година по описа на Районен съд – Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0282-000589 от 13.12.2014г. на началника на РУП Карнобат при ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП на Т.Д.Т. *** е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; за нарушение на чл.103 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева.

Решението е окончателно. 

     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                2.