Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 837          Година 19.05.2014            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 587 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р.Г.Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***  против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70055/2014 от 09.01.2014г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, в съпроводителното писмо до съда изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 70055/2014 от 09.01.2014г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на Р.Г.Д.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 11.02.2014г. и е обжалвана с жалба вх.№ М-179/25.02.2014г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложени те по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012 г., министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Със заповед рег.№ з-2499/12.09.2012г. на Директора на ОД на МВР на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на отдел „Охранителна полиция”, РУП, сектор ПП и началник на група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ” са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредбата, действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената и част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. Също така, в заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, като обстоятелството, че не са  посочени пред кой орган и в какъв срок, има за последица единствено удължаване на срока за нейното обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК и не би могло да доведе до нейната незаконосъобразност.

Обжалваната заповед е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по пет броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 28.03.2007г. до 29.06.2012г., като в приложената справка са посочени и броя на отнети контролни точки на водача.

По делото са представени наказателни постановление № 4276/08/25.09.2008г., № 3202/10/28.07.2010г., № 2521/12/29.06.2012г. и № 1274/17.06.2009г. които са връчени на жалбоподателя и след като липсват твърдения и доказателства за обжалването и отмяната им по съдебен ред, те са влезли в законна сила. След като са влезли в сила наказателните постановление не могат да са предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване на контролните точки, които са бъдат отнети, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Р.Д. са отнети общо 36 контролни точки.

От ответникът не е представено наказателно постановление № 772/2007г., като в писмото съпровождащо жалбата до съда е посочено, че това постановление е издадено от РУП гр.Несебър и в случай, че бъде получено копие от него, ще се изпрати допълнително.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото от РУП гр.Несебър е изискано издаденото на жалбоподателя наказателно постановление, както и доказателства за връчването и влизането му в сила. По делото е постъпило писмо вх.№ 3169/24.04.2014г. от началника на РУП гр.Несебър, в което се сочи, че наказателното постановление е унищожено, поради изтекъл срок на погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид непредставянето на наказателно постановление НП № 772/2007г. Ето защо, след като от представените по делото наказателни постановления се установява, че на жалбоподателят са отнети общо 36 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки който е притежавал – 39, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материално правните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

Следва да се има в предвид, че причините поради които не е представено горепосоченото наказателно постановление, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото за да бъде процесната заповед законосъобразна, административния орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са влезли в сила, така и броя на контролните точки които се отнема с тях. В случая, след като едно от наказателните постановления е унищожено, както административният орган, така и съдът не би могъл да извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи материалната законосъобразност на процесната заповед.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70055/2014 от 09.01.2014г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: