Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          850                            14.05.2015 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, тринадесети състав, на тридесети април, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                   2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Колева касационно административно наказателно дело № 586 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл. 63, ал. 2 от Закона за административните нарушения и  наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. От Административнопроцесулания кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция гр. Бургас против съдебно решение № 38 от 13.02.2015г., постановено по н. а. х. д. № 4/2015г.  по описа на Районен съд - Царево, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 035701/24.10.2014 г., издадено от Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с което на "Химпекс" ООД с ЕИК 102675912, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г. И.–управител, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон. Счита , че  към момента на проверката търговският обект е функционирал,  в него  са се предлагали  стоки и  услуги,  но не е поддържал  регистър на предявените рекламации, с което е осъществил от обективна и  субективна страна състава на административното нарушение по чл.127,  ал.2 от ЗЗП. Моли съда да отмени  обжалваното решение и  вместо  него  да постанови ново,  с което  да потвърди  издаденото наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, „ХИМПЕКС“ООД ЕТ, с управител И. И., не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена като се отмени решението на първата инстанция и да се потвърди наказателното постановление.  Счита, че неправилно в мотивите си съдът е посочил, че регистърът за рекламации е допустимо да не се намира в проверявания обект.

Административен съд - Бургас, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Релевираните касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението си, с което е отменил процесното наказателно постановление, Районният съд е приел, че деянието, за което жалбоподателят е санкциониран на посоченото правно основание е следното, според НП: " в търговския обект не се поддържа регистър на предявените рекламации, при поискване регистърът не е представен" Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП гласи, че"Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него или пред упълномощените от него лица рекламации." Съдът е приел, че нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП не съдържа задължение въпросният регистър да се поддържа в търговския обект. Като  е тълкувал разпоредбата на чл.127, ал.2 във връзка с тази на ал.4 от същия член на ЗЗП, съдът е извел извод, че посочените законови разпоредби вменяват задължение на търговеца да поддържа регистър за предявените рекламации, без да вменяват задължение това да става именно в търговския обект - по аргумент от разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗЗП. Следователно с деянието, което е описано в НП – "в търговския обект не се поддържа регистър на рекламациите" не е достатъчно за да се приеме, че има неизпълнение на задължението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Такова би било налице при доказано деяние "неизпълнение на задължението на търговеца за поддържане на регистър за предявените рекламации", а доказателства за такова деяние не са събрани. Нещо повече - от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че търговецът е поддържал регистър на рекламациите с начална дата на започване 19.11.2012 г. и с обозначение на фирмата на търговеца, както и че при извършената на 29.08.2014 г. документална проверка търговецът е представил регистъра на проверяващите органи. Поради което съдът е приел, че  описаното в НП деяние не осъществява състава на нарушението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП, поради което е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно и обосновано и настоящият състав напълно  споделя изводите на районния съд.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като административно-наказателната отговорност се реализира при спазване на материално- и процесуалноправни изисквания, които от събраните пред първата инстанция доказателства не се установяват.

Обществените отношения, свързани с правото на рекламация и неговото осъществяване, са регламентирани в текстовете на ЗЗП от чл. 122 до чл. 129 вкл.

Подробната уредба несъмнено сочи на една засилена защита правата на потребителите. В този аспект, следва да се разглеждат и задълженията на търговците. Същите по смисъла на чл. 127, ал. 2 от закона са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации, а в ал. 4 на същия текст от закона са уредени и алтернативните възможности да се предяви и съответно приеме рекламацията, в това число в търговския обект, на адреса на управление или ако нещо друго е определено в договора или документа за гаранция.

Задължението за поддържане на регистър на предявените рекламации по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е обвързано с правото на потребителя да предяви своевременно рекламация. На следващо място, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, или на адреса на управление на търговеца, освен ако в договора или в документа за гаранция е определено друго (чл. 127, ал. 4 от ЗЗП). Установената от закона алтернативност за мястото на предявяване на рекламация препятства установяването по несъмнен начин мястото на водене на регистъра и съответно отсъствието му от това място. От своя страна, за да е налице административно нарушение, е необходимо да се докаже съществуването по несъмнен начин на всички елементи, които се отнасят до неговата субективна и обективна страни, и тъй като в хода на административното производство не е установено безспорно на кое именно място е трябвало да се поддържа споменатия регистър, то издаденото НП е неправилно. Най-сетне, регистър на предявените рекламации в проверявания обект, е бил представен на контролните органи, при документална проверка отразена в ППД № К-0059755 от 29.08.2014г., което обстоятелство опровергава отразените в АУАН констатации и оборва извода за съставомерността на деянието, вменено на дружеството.

Като е квалифицирал деянието описано в АУАН като административно нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, административно-наказващият орган е нарушил закона, тъй като е тълкувал погрешно  разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП и  необосновано е приел, че регистърът трябва да се намира по всяко  време в обекта. Още повече, че от свидетелските показания се установява, че той  е бил  там, но служителят не е знаел точно къде.

Съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът, а съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК, нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В настоящия случай касационната инстанция намира, че Районният съд не е нарушил закона и го е приложил правилно, като атакуваното решение не следва да бъде касирано. Напротив, при правилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд и липса на твърдяното от касатора касационно основание, обуславящо неправилността на оспорваното решение, същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата - отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административният съд

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 13.02.2015г., постановено по н. а. х. д. № 4/2015г.  по описа на Районен съд – Царево.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.