Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 1063             Година 15.05.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 586 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Галус - Ко” ЕООД, с.Славянци, общ.Сунгурларе с ЕИК 200515867 представлявано от управителя Ж.П. против решение № 186/18.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 90 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Карнобат. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 60/09.09.2011год. на директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е  наложена имуществена санкция в размер на 5000  лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателното производство или да ограничават правото на защита на санкционираното лице. Възраженията на жалбоподателя в този смисъл са обсъдени от съда, намерени са за неоснователни, като е посочено, че нарушението е описано достатъчно подробно и ясно в наказателното постановление и нарушителя не е възпрепятстван да разбере за какво нарушение е санкциониран. По същество съдът е намерил, че нарушението е безспорно установено и това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доколкото дружеството не е изпълнило задълженията си към държавата, произтичащи от разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ за изпълнение условията в издаденото му разрешително по реда на Закона за водите и това неизпълнение осъществява признаците на нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е обоснован извод за правилно ангажиране на административно наказателната му отговорност на соченото основание. Наложената имуществена санкция от 5 000лв., определена към средния предвиден от законодателя размер съдът е намерил за справедлива и съответна на извършеното нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

По отношение на констатираното нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за съставомерност на констатираното деяние. С посочената разпоредба на водоползвателите – титуляри на разрешителни е вменено задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Доколкото касаторът е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, то същият дължи изпълнение на условията регламентирани в него и предвид обстоятелството, че при извършената от контролни длъжностни лица при РИОСВ – гр.Бургас проверка действително е установено неизпълнението на част от определените в разрешителното задължения, то се обоснова извод за правомерно ангажиране на административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186/18.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 90 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.       

                        

 

                                                2.