ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                                                        № 844                                   дата 09 април 2015 год.                                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в закрито заседание на 09 април 2015 год.,

в следния състав:

 

                                                                                           Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………………..

Прокурор:…………………………..

 

разгледа адм. дело № 585 по описа за 2015 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с жалба подадена от Р.Г.Ш. *** против Заповед № РД 03/25 от 27.01.2015г. на директора на ДСП Бургас, потвърдена с Решение № 11/2015г. на директора на РДСП Бургас.

С разпореждане на съда от 27.03.2015г. жалбата е оставена без движение, с указания в 7-дневен срок жалбоподателката да внесе дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв., с предупреждение, че в случай на неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. С последващо разпореждане от 02.04.2015г. жалбоподателката е била задължена да представи доказателства за депозиране на жалбата в срок. 

Страната е редовно уведомен за указанията на съда със съобщение, редовно връчено на 06.04.2015г. на посочения съдебен адрес на пълномощник.

В изпълнение указанията на съда пълномощникът адв.П. е депозирала молба вх. № 3522/07.04.2015г., видно от която, счита, че доверителката й не следва да внася държавна такса за съдебното производство, като в тази връзка се позовава на нормите на чл.120, ал.1, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО, във вр. с чл.14а от Закона за семейните помощи за деца, поради което се иска съдът да отмени разпореждането за внасяне на държавна такса и да продължи съдопроизводствените действия. Към молбата са представени и писмени доказателства за подаване на жалбата в срок.

Обжалваният по делото административен акт – Заповед № РД 03/25 от 27.01.2015г. на директора на ДСП Бургас, потвърдена с Решение № 11/2015г. на директора на РДСП Бургас е издадена на основание чл.14, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и касае разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получена еднократна парична помощ за отглеждане на дете. Съгласно нормата на чл.14а, ал.1 от с.з. заповедта по чл. 14, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение. Съобразно  тази правна норма жалбоподателката е упражнила правото на оспорване пред горестоящия административен орган, а понастоящем и пред съда по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.14а, ал.1 от ЗСПД. При този приложим процесуален ред не са налице предпоставки за недължимост на държавна такса за образуване на делото. Обжалването по съдебен ред не се води по реда на КСО, в каквато насока са възраженията на пълномощника на страната, за да се претендира на основание  чл.120, ал.1, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО недължимост на таксата. Визираната правна норма касае разпореждане на съответното длъжностно лице за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. В настоящия случай  процесният административен акт касае разпореждане за  възстановяване на недобросъвестно получена еднократна парична помощ за отглеждане на дете по реда на ЗСПД, т.е. не само правното, но и фактическото основание е напълно различно от производствата по КСО, поради което не може да се прави аналогия между тях и с разпоредба от КСО да се претендира недължимост на държавна такса за оспорване на акт по ЗСПД. Освен това, не всички оспорващи по Глава Осма от КСО не дължат държавна такса, а само осигурените лица и пенсионерите – чл.120, ал.1 от КСО, като по делото не са налични данни жалбоподателката да е в тези категории лица, ако се приеме за възможно приложението на КСО. Също така, случаите, в които държавната такса не е дължима, законодателят е посочил изрично това, поради което правоприлагане по аналогия в процесната хипотеза е недопустимо. За да илюстрира това, само за сравнение съдът ще посочи друг нормативен акт, който урежда сходни на процесните обществени отношения – Закона за социално подпомагане, където нормата на чл.14а, ал.1 и ал.3 също регламентира издаване на заповед за възстановяване на недобросъвестно получени  средства от социални помощи, която заповед също подлежи на обжалване на основание чл.14б, ал.1 от този закон, но за разлика от понастоящем приложимия закон ЗСПД, Законът за социално подпомагане изрично предвижда, че в производствата по чл.14б от този закон страните се освобождават от държавни такси.

В този смисъл съдът приема, че след като  ЗСПД не съдържа изрична разпоредба, която да регламентира недължимост на държавна такса за оспорване и по аналогия не може да се приеме приложение на КСО, то държавната такса по настоящото дело е дължима. Това обосновава извод, че жалбоподателката, като възразява, че таксата е недължима, не е изпълнила съдебното разпореждане за внасяне на държавна такса в размер на 10лв., нередовностите по жалбата не са отстранени,  поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати на основание чл.158, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Р.Г.Ш. *** против Заповед № РД 03/25 от 27.01.2015г. на директора на ДСП Бургас, потвърдена с Решение № 11/2015г. на директора на РДСП Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 585/2015г. на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                         СЪДИЯ: