Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:     902                                10.05.2018г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести април,                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева Членове:           1.  Диана Петкова

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 582 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Файърлуд бийч аш олк“ЕООД, ЕИК-****, гр.Бургас, ж.к.Изгрев ****, против решение № 1956/06.12.2017г., постановено по НАХД № 5250/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11/ 01.09.2017г., издадено от председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което за нарушение на чл.18, ал.3, вр. ал.2, т.2 и 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), на основание чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Касаторът изразява несъгласие с атакуваното съдебно решение и моли за отмяната му. Счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен на 28.03.2017г. за бездействие осъществено в началото на месец януари 2016г., т.е. след изтичането на визирания едногодишен срок. Възразява, че първостепенният съд не е обсъдил оплакванията му, че при определяне на размера на санкцията не са били взети предвид цитирани смекчаващи обстоятелства. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд и досежно това, че процесното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не изпраща представите и не представя писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – председател на Комисията за защита на личните данни, чрез редовно упълномощения юрисконсулт А.Д., в представения отговор на касационната жалба и нарочното писмено становище, оспорва същата и пледира за потвърждаване на оспорения с нея съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира да се остави в сила решението на районния съд.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че на „Файърлуд бийч аш олк“ЕООД бил съставен АУАН № 2/28.03.2017г. за това, че на 30.03.2016г. в гр.Бургас, при осъществяване предмета на дейност на дружеството, в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, чрез осъществяване на видеонаблюдение в стопанисвания обект за търговия с дървен материал, обработвал лични данни за целите на нов регистър на неограничен кръг физически лица, без да е уведомил КЗЛД за промяната на данните от първоначалното заявление за регистрация, преди нейното извършване, с което е нарушил чл.18, ал.3, вр. ал.2, т.2 и 3 от ЗЗЛД.

Фактическата обстановка е установена всестранно и обективно от районния съд и тя не е спорна между страните. Съгласно нея на 10.01.2017г. в КЗЛД било получено по компетентност Постановление за отказ да се образува наказателно производство от Районна прокуратура-Бургас, ведно с водената преписка от предварителна проверка, в които се описва извършвано видеонаблюдение от дружеството-касатор. При извършена проверка от органите на КЗЛД се установило, че „Файърлуд бийч аш олк“ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни, с предишно наименование „Бургас лес трейдинг“ЕООД, е подало заявление и е вписано в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни с уникален идентификационен номер 325219. Дружеството заявило обработване на лични данни за целите и регистър „Лица, получаващи възнаграждения”, в който като категории лични данни били посочени за обработване данни за персонал –лица по трудово и служебно правоотношение или граждански договори. От материалите по прокурорската преписка се установява, че посочени двама полицейски служители на 30.03.2016г. от 10.00 до 12.00 часа извършили проверката на търговския обект на дружеството-касатор. Около 30-40 дни след това единият от полицейските служители установил, че в социалната мрежа Фейсбук били публикувани четири снимки от охранителната камера на проверения търговски обект, на две от които се разпознал, а на други две е разпознал своя колега-проверяващ. Под снимките били публикувани заплашителни коментари от неизвестни лица, поради което полицейският служител, уведомил компетентните органи, което наложило извършване на проверка от ОДМВР-Бургас. В хода на проведеното разследване не били събрани доказателства за осъществено престъпление от общ характер, но с постановление от 09.12.2016г. наблюдаващият прокурор преценил, че в случая евентуално има налице нарушение по ЗЗЛД от страна на „Файърлуд бийч аш олк“ЕООД, поради което изпратил преписката по компетентност на КЗЛД.

При така установената фактическа обстановка на дружеството-касатор бил съставен посочения АУАН, а впоследствие било издадено и оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което въз основа на установените с акта факти административно-наказващият орган приел, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.42, ал.9 от ЗЗЛД и наложил на „Файърлуд бийч аш олк“ЕООД посоченото административно наказание.

За да потвърди НП, районният съд е счел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменителни основания. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН, който е от 28.03.2017г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя на 10.01.2017г. и в едногодишния срок от извършване на нарушението на 30.03.2016г. Съдът е приел, че е осъществен видеозапис от видеокамерите, разположени на обект на дружеството и са обработвани лични данни на физически лица чрез изградената система за видеонаблюдение, без да е уведомена КЗЛД за промяната на данните от първоначалното заявление за регистрация, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл.18, ал.3 от ЗЗЛД. Видеозаписите от средствата за наблюдение съдържат лични данни, тъй като с тях е събрана информация, която по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, е способна да разкрие физическата идентичност на лицето, което е записано. Дружеството е било длъжно да уведоми КЗЛД по предвидения в закона ред, чрез извършена промяната в заявените видове регистри в първоначалното заявление. Този регистър не фигурира в първоначалното заявление за регистрация, подадено от дружеството на 21.12.2011г., а е заявен едва на 09.08.2017г. Отстраняването на нарушението след съставяне на АУАН е прието като смекчаващо отговорността на дружеството обстоятелство, което е съобразено при определяне размера на наказанието, който клони към минимума, предвиден в чл.42, ал.9 от ЗЗЛД. Отчетено е, че нарушението е отстранено, но едва след като е било констатирано, а дружеството чрез видеонаблюдение е събирало и обработвало лични данни на неограничен брой граждани в дълъг период от януари 2016г. до 09.08.2017г. Прието е също, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни нарушения предвид дългия период на извършването му, респективно нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

Така постановеното решение е законосъобразно. Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка, така както е описана в АУАН и НП считайки, че тя се подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал.

Възраженията касатора са неоснователни.

По отношение твърдението му за неспазване на нормативно предвидения срок за съставяне на АУАН, съгласно разпоредба на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателно производство се образува със съставяне на АУАН, като ал.2 на същия член въвежда забрана без приложен акт административно-наказателна преписка да не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да бъде образувано административно наказателно производство без издаване на акт за установяване на нарушението, като единствено изключение от това правило е образуването на административно-наказателно производство когато производството е прекратено от съда или прокурора и е изпратено на наказващия орган. Не е налице обаче забрана за издаване на АУАН при прекратено наказателно производство, а само една правна възможност за органа да издаде НП само въз основа материалите от досъдебното производство.

В конкретния случай правилно административно-наказващият орган е издал АУАН, тъй като досъдебното производство изобщо не е било образувано, т.е. няма и повдигнато обвинение. В контекста на изложеното при липса на водено наказателно производство и повдигнато обвинение, не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните контролни органи до момента на изпращане на преписката на КЗЛД, тъй като предварителната проверка е била извършена не от служители на това ведомство, а от полицейски служители при ОДМВР-Бургас, а за служителите на КЗЛД няма нормативно вменено задължение да се снабдяват с информация за изградените системи за видеонаблюдение, съгласно изискванията на Закона за горите. За контролните органи на КЗЛД нарушителят е станал известен при получаването на постановлението на прокурора на 10.01.2017г. и от тази дата до съставянето на акта на 28.03.2017г., тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е изтекъл.

Друго възражение на касатора е, че районният съд не е обсъдил оплакванията му, че при определяне на размера на санкцията не са били взети предвид цитирани смекчаващи обстоятелства. Както в решението на районния съд, така и в самото НП подробно е обосновано кои са обстоятелствата наложили определянето на наказанието в конкретния размер, поради което това възражение се явява несъстоятелно. Същото се отнася и до направеното възражение за маловажност на нарушението.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд по отношение размера на наказанията и липсата на маловажност, поради което намира, че същите следва да бъдат възприети изцяло и не е нужно да бъдат преповтаряни.

Предвид изложеното и при извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН проверка, не се установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. В тази връзка и при липса на отменителни основания, касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1956/06.12.2017г., постановено по НАХД № 5250/2017г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                                                           2.