О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер 1352                 от 17.06.2015 г.,        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на втори юни две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 581 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по жалба на П.В.С., ЕГН **********,  с адрес *** и адрес за призовки и съобщения *** против Заповед от 28.07.1993 год. на Кмета на Община Бургас. Твърди се, че с оспорената заповед е отменено издадено в полза на жалбоподателя Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. на управление „Архитектура и благоустройство“ при Община Бургас. Заявени са твърдения, че оспорената заповед от 28.07.1993 год. на Кмета на Община Бургас е нищожна, поради което е формулирано искане за прогласяване на нищожността й. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. П. С. от АК гр. Бургас поддържа жалбата по изложените съображения, не ангажира доказателства, различни от административната преписка.

Ответната страна – Кмет на Община Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Д. излага съображения за недопустимостта, алтернативно за неоснователност на жалбата, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

От представените по административната преписка доказателства се установява, че в полза на жалбоподателя е било издадено Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. от управление „Архитектура и благоустройство“ при Общински народен съвет гр. Бургас. По силата на цитираното разрешение за строеж, на С. е било разрешено строителство на сезонна постройка до 35 кв.м. в местността „Ченгене скеле“ по одобрен проект. В жалбата е заявено, че въз основа на издаденото разрешение за строеж, жалбоподателя е реализирал разрешеното строителство, като през 1991 год. е завършил постройката и в качеството си на възложител я е стопанисвал и ползвал по предназначение. Независимо от законното според жалбоподателя строителство, същия е установил, че пред Община Бургас и пред РДНСК Бургас са били образувани и са се развивали административни производства, касаещи законосъобразността на изградената от него сграда, в които производства той не е участвал. Във връзка с така установеното и след извършена от жалбоподателя справка, същия твърди, че е установил, че по отношение на одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, още през 1993 год. е била издадена заповед от кмета на общината, с която строителните книжа и разрешението за строеж са били отменени. С оглед на това, в сезиращата съда жалба е оспорена въпросната заповед от 28.07.1993 год., постановена от Кмета на Община Бургас, по силата на която е отменено издаденото разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. от управление „Архитектура и благоустройство“ при Общински народен съвет гр. Бургас. В жалбата са развити подробни доводи относно нищожността на тази заповед, като на първо място се твърди, че липсва волеизявление на административния орган – Кмет на Община Бургас, което волеизявление да е материализирано в оспорената заповед. Друг мотив за нищожност на заповедта е твърдението, заявено от жалбоподателя, съгласно което въобще липсва такъв индивидуален административен акт – липсва заповед. Не на последно място се твърди, че оспорената заповед е нищожна и поради липсата на компетентност на административния орган.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и като съобрази заявените в жалбата твърдения, настоящия съдебен състав намира сезиращата съда жалба за процесуално недопустима, като подадена против несъществуващ в правния мир административен акт. По същество, самия жалбоподател е заявил, че такава заповед липсва и не е налична. Това негово твърдение се потвърждава и от приложените по административната преписка доказателства. Видно от писмо изх. № ТП 287-00-704/05.06.2006 год. на Началник на РДНСК Бургас, адресирано до Главен архитект на Община Бургас, по повод образувано административно производство по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ във вр. с § 184, ал. 10 от ПЗР на ЗУТ още тогава са били изискани доказателства, удостоверяващи, че Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. е било отменено, но такива не са били представени от администрацията на Община Бургас.

Доказателства, относно липсата на административен акт по силата на който е отменено Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. от управление „Архитектура и благоустройство“ при Общински народен съвет гр. Бургас са били събрани и в хода на производството по административно дело № 1511/2009 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, образувано по повод жалба против отказ за издаване на акт за узаконяване на въпросната сграда. В мотивите на постановеното по това дело Решение № 1127/13.10.2010 год. е посочено, че по делото е била допусната и извършена експертиза, със задача да установи съхранява ли се в Държавен архив заповед на кмета на общината, с която на 28.07.1993 год. е отменено издаденото Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год., като вещото лице не е открило такава заповед.

В хода на производството по адм. дело № 1663/2011 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, чиито предмет е била заповед на РДНСК Югоизточен район за премахване на въпросната сграда, отново е била допусната и изготвена експертиза, задачата на която е била установяване съществуването на заповед на Кмета на Община Бургас от 28.07.1993 год. за отмяна на строително разрешение № 8/10.07.1990 год. Видно от мотивите на постановения по това дело и влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1145/2012 год., в хода на своето изследване и това вещо лице не е установило съществуването на такава заповед, което е мотивирало съда да приеме, че не са открити данни за отмяната на разрешението за строеж.

Твърдение за липсата на такава заповед се съдържа и в съпроводителното писмо, вх. № 3347/07.04.2015 год. на процесуалния представител на ответника, с което са изпратени за прилагане към делото на доказателства, съставляващи част от административната преписка. С нарочно Разпореждане № 736/26.03.2015 год., съда е указал на ответника – Кмет на Община Бургас в 7-дневен срок от получаване на съобщението да изпрати за прилагане по делото на заверен препис от оспорения акт – Заповед от 28.07.1993 год. на Кмета на Община Бургас, с която се твърди, че строителните книжа и разрешение за строеж са отменени, ведно с пълната преписка по постановяването й. В изпълнение на така даденото разпореждане, с писмо вх. № 3347/07.04.2015 год. по описа на съда, процесуалния представител на Кмета на Община Бургас е депозирал относими според него писмени доказателства. В цитираното писмо изрично е заявено, че след направена проверка във връзка с предмета на делото, в архива на Община Бургас не е открита заповед, датираща от 28.07.1993 год., с която се твърди, че строителни книжа и разрешение за строеж са отменени.

При така установените факти, настоящия съдебен състав намира, че жалбата на П.В.С. се явява процесуално недопустима, като подадена против несъществуващ и непостановен административен акт. Както от твърденията на самия жалбоподател, така и от приложените по делото доказателства се установява, че такава заповед изобщо не е била постановявана. Този извод не се променя и от факта, че в Решение на Гл.архитект на Община Бургас за отказ за издаване на акт за узаконяване на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ, е посочено: „В последствие, със Заповед от 28.07.1993 год. на кмета на Община Бургас е отменено Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год.“. Липсват обективни данни, въз основа на които да се обоснове извод, че въпросната заповед е съществувала и е била част от административната преписка в производството по § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗИТ на ЗУТ, развило се пред Главния архитект на Община Бургас. Именно поради липсата на тази заповед в това производство, в хода на обжалване по административен ред, Началника на РДНСК Бургас изрично е изискал от главния архитект доказателства (които явно са липсвали в административната преписка), удостоверяващи, че разрешението за строеж е отменено.

В случая липсата на административен акт прави недопустима жалбата против този административен акт. Съгласно легалното определение на понятието индивидуален административен акт, дадено в нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК, това е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В настоящия случай липсват доказателства за наличието на такова волеизявление на административния орган – Кмет на Община Бургас или на друг овластен за това орган от състава на общинската администрация, по силата на което волеизявление да е отменено предходно издаденото Разрешение за строеж № 8/10.07.1990 год. В тази връзка правилно и обосновано жалбоподателя е посочил в жалбата си, че липсата на волеизявление води и до липса на административен акт. В този ред на мисли обаче, липсата на волеизявление и липсата на административен акт обосновава недопустимост на подадената жалба, тъй като липсва предмет на оспорване. В заглавната част, а и в обстоятелствената такава на сезиращата съда жалба е заявено, че се оспорва Заповед от 28.07.1993 год. на Кмета на Община Бургас, за която по безспорен начин се установява, че не е постановяване и не съществува в правния мир. С оглед на това и подадената жалба против тази несъществуваща заповед се явява процесуално недопустима.

При така изложените мотиви, жалбата на П.В.С., като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 600 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.В.С., ЕГН **********,  с адрес *** и адрес за призовки и съобщения *** против Заповед от 28.07.1993 год. на Кмета на Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 581/2015 год. по описа на Административен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН **********, с адрес *** и адрес за призовки и съобщения *** да заплати в полза на Община Бургас сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото.

 

 Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: