Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №263

 

гр. Бургас, 11. 02. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 57/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „МИКЕНИ“ ЕООД, ЕИК 202610004, чрез представителя Н. П. Ж., против решение № 1887/27.11.2014г., постановено по НАХД № 3519/2014г. по описа на Районен съд Бургас, VІІІ наказателен състав. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради нарушения на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Не сочи доказателства.

Ответникът по касация – директорът на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

С НП търговецът е санкциониран за това, че в стопанисван от него търговски обект – павилион за пакетирани стоки в гр. Бургас, базар „Механотехникум“, павилион № 4, при проверка на 30.04.2014 г. в 11.40 часа, при извършена проверка било установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещ към момента електронен касов апарат с фискална памет модел „Daisy expert KL” с № DY369123 и фискална памет № 36469285. При проверката е била установена разчетна касова наличност от фискалното устройство (ФУ) – 109.60 лева, фактическа наличност – 205.54 лева, сума на паричните средства в началото на деня -0.00 лева, въведени пари в касата – 0.00 лева, изведени пари от касата – 0.00 лева. Разликата между фактическа и разчетна касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведени пари от касата била 95.94 лева в повече, която не е била отразена в книгата за дневни финансови отчети.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

В производството пред районния съд не са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е установена коректно, правните изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав.

Съгласно цитираните в НП приложими материални норми от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по в чл.33, ал.1 от Наредбата, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Между страните не се спори, че в момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност. За тази разлика не е направено отбелязване в книгата за дневните финансови отчети с точност до минута от „МИКЕНИ“ ЕООД. Следва извод, че административното нарушение е извършено и законосъобразно е санкционирано.

Неоснователни са доводите на касатора, че нарушението е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. 

Предвид горните критерии и установените факти, касационният съдебен състав приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

От събраните по делото доказателства не се формира извод, че извършеното от касатора административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за „маловажен случай“ се прави при съпоставка с други нарушения от същия вид, а не абстрактно или сравнявайки конкретно нарушение с друго по вид, което би могло да бъде извършено чрез деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, регламентиран от приложимия закон (в случая ЗДДС).

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1887 от 27.11.2014 година, постановено по НАХ дело № 3519/2014г. по описа на Районен съд Бургас, VІІІ наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.