Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  259            01.02.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Росица Дапчева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 57 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.П.Т. в качеството му на ЕТ „Манчини – Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***против Решение № 1787/21.11.2012г., постановено по НАХД № 3927/2012г. по описа на Районен съд – гр. Бургас. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление № 43925-О-0016391А/27.03.2012г, издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на издаденото НП. По същество не оспорва констатациите на административния орган за неподаване в срок на декларация образец 6, но твърди, че това е първата декларация, която е следвало да подаде и поради недоглеждане не е сторил същото. Счита, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на нормативно установения срок за това, в нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Излага доводи за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.с.Н., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП -гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на едноличния търговец против наказателно постановление № 43925-О-0016391А/27.03.2012г, издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че същото отговаря на изискванията за форма и реквизити, издадено е от компетентен орган при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която е съвсем подробно описана и не е необходимо нейното възпроизвеждане. Мотивите на Районен съд гр.Бургас за съставомерност на установеното нарушение, се споделят и от касационния състав на съда.

От своя страна разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. задължава всеки осигурител да подаде  декларация образец № 6 относно общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Декларация образец №6 се подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данъкът по  чл. 42 от ЗДДФЛ. Отнесено към настоящия случай, жалбоподателят е следвало да подаде декларация образец № 6 до 30.09.2010г., който е последния работен ден от този месец.

Предвид изложеното се обосновава извод, че за касатора безспорно е налице нормативно задължение за подаване на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и доколкото в законоустановения срок - до 30.09.2010г. - това не е сторено, като декларация образец № 6 е подадена едва на 07.07.2011год., то напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на соченото основание.

Възраженията за съставяне на АУАН № 0016391А/28.10.2011г. в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН са неоснователни, тъй като броенето на сроковете за съставяне на акта е поставено в зависимост от установената хипотеза - неподаване на декларация изобщо или подаване на същата, но извън предвидения за това срок. В настоящия случай декларацията е подадена след законоустановения срок, поради което срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня следващ деня на подаване на декларацията.

Тази инстанция напълно споделя мотивите на районния съд за наличие на хипотезата по чл. 28 от ЗАНН тъй като констатираното нарушение не представлява маловажен случай.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2008/21.11.2012г., постановено по НАХД № 3927/2012г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.