Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        938                 от 11.05.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети април март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря С. А. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 577 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Стандарт - ИНВЕСТ - ГРУП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. „Еделвайс” № 44; представлявано от управителя Д.П.Д.против Решение № 31/17.01.2018 г., постановено по НАХД № 1057/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас Наказателно постановление № 02-000399/22.12.2016 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ж. С. от АК Бургас, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация  - Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на „Стандарт – ИНВЕСТ – ГРУП“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-000399/22.12.2016 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Несебър е потвърдил атакуваното постановление след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка, като е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство. Приел е за безспорно установено, че на 18.05.2016 г. в 11,00 ч., в качеството си на работодател, „Стандарт – ИНВЕСТ – ГРУП” ЕООД е допуснал до работа лицето С.П.Г.като пресаджия в обект: Склад за консумативи, находящ се в гр. Несебър, складова база „Възраждане“ № 9, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Решението на Районен съд –Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а ал. 2 на чл. 63 предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. 

В конкретния случай е безспорно установено, че към момента на проверката работодателят не е сключил трудов договор с С.П.Г.. Фактите сочат, че към момента на извършване на проверката лицето се е вписало в списъка на работещите на обекта, стопанисвано от санкционирания търговец, посочил е и длъжността си – пресаджия. В този смисъл, безспорно е установено престирането на труд, което правоотношение не е регламентирано в писмен трудов договор.

Основното възражение на касатора е във връзка с изтичане на срока за съставяне на АУАН, определен в чл. 34, ал. 1, изречение първо от ЗАНН, като според заявените възражения тъй като нарушението е установено на 18.05.2016 г., когато в хода на проверката е установено, че Гьодженов престира труд, то срокът за съставяне на АУАН е до 18.08.2016 г., а на практика същият е съставен на 30.08.2016г. Съдът намира оплакването за неоснователно. Видно от съставения протокол за извършена проверка, на работодателя е била дадена възможност да представи документи, между които и трудовия договор с Г. От доказателствата по делото се установява, че след неколкократно отлагане, управителя на дружеството се е явил пред контролния орган на 08.06.2016 год., като е представил част от изисканите му документи, но не и трудов договор с работника С. П. Г.. В тази връзка следва да се приеме, че именно на 08.06.2016 год., контролния орган е установил след непредставяне от страна на управителя, осъщественото административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, от която дата започва да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Така определения срок е изтекъл на 08.09.2016 год., поради което, съставения на 30.08.2016 год. АУАН е в законоустановения срок. 

Настоящата инстанция напълно възприема мотивите на районния съд относно същността на представения по делото като доказателство граждански договор, поради което не намира за необходимо да излага мотиви в тази насока. Съдът е анализирал представения от дружеството граждански договор, не е кредитирал същия и се е позовал на чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като е посочено, че с прибягването до граждански договор се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, което недопустимо. Наложената имуществена санкция съдът е преценил, че е правилно определена към предвидения от закона минимум и съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че „Стандарт – ИНВЕСТ – ГРУП” ЕООД, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 18.05.2017 г. С.П.Г., без сключване на трудов договор в писмена форма. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/17.01.2018 г., постановено по НАХД № 1057/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.