Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 1354            Година  23.07.2012      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на пети юли две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар Д.

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 577 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Р.Д. *** против решение № 112 от 25.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3752 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000574/08.09.2011г., издадено от Началник на Областен отдел „КД - ДАИ”, гр.Бургас, в частта с която за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.6, б”а” от Наредба № 11/03.07. 2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление в потвърдената му част.

Ответникът - Началник Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0000574 от 08.09.2011г. на Началник на ОО “КД- ДАИ” - гр.Бургас, в частта му, в която за извършено от Д.Р.Д. нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева и е отменил същото, в частта с която за извършено от касатора, нарушение на чл.51, ал.1 от ЗАвт.П, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвт.П му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, ясно и подробно е описано в какво се изразяват нарушенията и обстоятелствата, свърза ни с тях, като не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, а от там и на съставения АУАН или издаденото НП. По същество съдът е намерил, че от събраните по делото доказателства се установява, управляван от касатора товарен автомобил с прикачено към него ремарке е бил с обща маса, която е надвишавала нормата от 40 тона, установена в чл. 6, ал.1, т.6, б.”а” от Наредба № 11 от 3.07.2001г. и той не е имал разрешение от администрацията на пътя, което съставлява нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП. По отношение на второто констатирано нарушение, съдът е преценил, че нормата на чл.51, ал.1 от ЗДвП не съдържа в себе си някакво правило за поведение, адресирано към водача на ППС, нито пък му вменява някакви задължения, поради което и не може да бъде нарушена от него и наказателното постановление в тази му част е отменено, като незаконосъобразно.

Решението не е обжалвано от наказващия орган в частта в която е отменено наказателното постановление и в тази част решението е влязло в сила и не подлежи на касационна проверка.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е допустимо, правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е съвсем подробно описана, поради което и не е необходимо нейното повторно възпроизвеждане. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. Безспорно се касае за съчленено ППС с 5 оси (товарен автомобил – влекач, за извършване на обществен превоз на товари с 2 оси и прикачено към него полуремарке с 5 оси), което към момента на проверката е било с натоварване на 41 940 кг, при максимално допустимо натоварване 40 000 кг., съгласно Наредба № 11 за движението на тежки или извън габаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ. Възраженията на касатора, че същият не е управлявал ППС с превишена маса не могат да бъдат споделени. Действително претегляне на установения товар не е извършено, но самия водач е представил кантарна бележка, която е съпровождала товари и от която се установява посоченото превишение. В случая касатора още в момента в който е било извършено претегляне на товара и му е била предоставена кантарната бележка е бил наясно, че управлявания от него автомобил е претоварен и въпреки това е тръгнал на път с превозно средство, чиято маса надвишава нормативно установената. 

В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства,  че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 25.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3752 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                    2.