Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1107 

 

град Бургас, 18.05.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                      ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 575/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът С.В.К.,***, чрез адвокат З.К.К., със съдебен адрес гр.***, е оспорил решение №10/08.02.2013г. постановено по АНД №518/2012г. по описа на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 352/01.06.2012г. на началника на РУП – Айтос. С наказателното постановление са наложени четири наказания за четири извършени нарушения. За първото нарушение на чл.116, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, във вр. чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП. За второто нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300лв., на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП. За третото нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. За четвъртото нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и касаторът иска да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за основателна и предлага решението на районния съд да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

         Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила регламентирани в ЗАНН. В мотивите си съдът е посочил, че жалбоподателят не участва активно в съдебното производство, не се явява и не ангажира доказателства в подкрепа на оплакванията си. Счита, че от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че водачът е управлявал спортен автомобил с много висока скорост, което е наложило преследването му от полицейски служители. Други мотиви съдът в решението си не е изложил. Така, без да обсъжда конкретните факти по делото и наведените в жалбата, която го е сезирала възражения, съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

            Настоящият състав не споделя изводите на районния съд.

            По делото освен АУАН и наказателното постановление, като доказателства е прието и наказателно постановление № 214/11.05.2011г. издадено от началник на РУП Средец и гласни доказателства, представляващи показанията на актосъставителя И.И. и свидетеля по акта И.И.. От свидетелските показания се установява, че служителите на МВР са били сигнализирани от паникбутон на бензиностанция „Лукойл” в града. При пристигането им служителите разбрали, че нарушителя с лек автомобил с италианска регистрация заредил със сумата 100лв. гориво без да плати, качил се в автомобила и тръгнал да бяга. При напускането на бензиностанцията блъснал служител, който има задължение да пълни гориво от бензиноколонка. Актосъставителя прегледал камерите на бензиностанцията, видял автомобила и номера му, от показанията му не става ясно да е предприемал каквито и да е други действия. Посочил, че по-късно водачът на автомобила е бил установен от други колеги, защото по време на дневната му смяна на следващия ден получил данни, че впоследствие водачът на автомобила е спрян от служители на МВР в гр.Средец. Карал е бързо там и се наложило служителите на МВР да го гонят за да го спрат. Посочил, че актът е съставен, когато лицето се е явило при дознател по повод на образувано дознание за откраднатото гориво.

            От представеното второ наказателно постановление издадено от началника на РУП Средец се установява, че касаторът на същия ден – 30.04.2012г. в 19.40 ч. в гр.Средец до бензиностанция „Вива ойл”, управлявайки лек автомобил ВМW, с рег. № СS578SC е извършил четири други нарушения, подробно описани в НП № 214/11.05.2012г. Възражението пред районния съд, преповторено от касатора и пред настоящата инстанция, касае времето на извършване на процесното по настоящото дело решение, защото с наказателно постановление № 352/01.06.2012г. издадено от началника на РУ МВР Айтос са наложени наказания за четири нарушения, които се твърди, че са извършени на 30.04.2012г. в 19.50ч., т.е. десет минути по-късно.

            Мнозинството от касационния състав счита, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо записания час в наказателното постановление, което да води до извода за нарушено право на защита, защото според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизит на наказателното постановление е само датата на извършването на нарушението, но не и часа, а по делото няма спор относно посочената в наказателното постановление дата.

            Според настоящия състав наказателното постановление е назаконосъобразно, защото не е доказано извършването и на четирите нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че на посочената дата и място в наказателното постановление касаторът е извършил описаните деяния. От установеното по делото става ясно, че актосъставителя и свидетеля по акта също не са събрали доказателства. Те са се отзовали по сигнал от бензиностанция „Лукойл” и са изгледали записите от видеокамерата, поставена в тази бензиностанция. От тях са установили вида, марката и регистрационния номер на автомобила. От записа на видеокамерата обаче няма как да стане ясно дали водача носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и свидетелство за регистрация на МПС, каквито са две от деянията описани в наказателното постановление. От показанията на свидетелите разпитани от районния съд става ясно, че актосъставителя никога не е извършвал проверка на водача.

            Друго описано в наказателното постановление нарушение е това, че водача е напуснал пътнотранспортно произшествие без да изчака органите на МВР. От описанието на фактите в наказателното постановление, както и от фактите описани в АУАН въобще не става ясно какво пътнотранспортно произшествие е извършено с участието на касатора, за да се ангажира отговорността му, че не е останал на място да изчака органите на МВР. Доказателства за произшествието не се съдържат също така и в административнонаказателната преписка, не са събрани такива и в хода на съдебното производство пред районния съд.

            Последното нарушение описано в наказателното постановление е, че водачът на ППС не е внимателен и предпазлив към пешеходците. При описанието на конкретните факти е посочено, че при потегляне от бензиностанцията водачът не пропуска пешеходеца Х.П.М., който работи в бензиностанцията, вследствие на което го блъска.

По делото липсват каквито и да е данни, от които да се установи дали това деяние действително се е осъществило, в какво се изразява „блъскането” на пешеходеца и какви вреди са нанесени на това лице. Това е от съществено значение не само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му, тъй като вредите причинени на пешеходеца, според степента на засягане, могат да обосноват извод и за извършено престъпление. Посоченият като пешеходец не е дал сведения пред административнонаказващия орган, нито е бил разпитан пред районния съд. Това препятства възможността да се установи дали действително служителя на бензиностанцията е бил блъснат за да се приеме евентуално, че при ангажиране на отговорността на водача за това, че не е останал на място на ПТП до пристигане на органите на МВР, наказващия орган е имал предвид именно произшествието, изразяващо се в „блъскането” на пешеходеца.

По отношение на това нарушение е налице още един порок. За нарушението е посочено разпоредбата на чл.116, предл.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Санкционната разпоредба обаче, съобразно която е ангажирана отговорността на лицето за същото нарушение е чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП. Според тези норми наказва се лице, което поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение на ал.1 причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. Според чл.179, ал.1, т.6, към която наказващия орган препраща – наказва се всеки, който не осигури път за безпрепятствано преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал или на съпровождащите от него превозни средства. Очевидна е липсата на каквато и да е кореспонденцията между посочената като нарушена разпоредба на чл.116 от ЗДвП и санкционните разпоредби дали основание за налагане на конкретното наказание. От една страна лицето е обвинено затова, че като водач на ППС не е внимателен и предпазлив към пешеходец, от друга страна му е наложено наказание на основание на разпоредби, според които той следва да бъде санкциониран заради причинено ПТП, защото не е осигурил път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и светлинен сигнал, каквито факти не са описани и не се твърдят от наказващия орган. Това е отделно самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление що се касае до нарушението на чл.116 от ЗДвП.

По изложените причини, настоящия състав счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно, а наказателното постановление също да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №10/08.02.2013г. постановено по АНД №518/2012г. по описа на Районен съд Айтос, вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 352/12/01.06.2012г. издадено от началник на РУ МВР Айтос.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

            ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Лилия Александрова.

            Споделям крайния извод на мнозинството за отмяна на наказателното постановление, обосноваващо отмяна на решението, което е предмет на касационна проверка поради това, че нарушенията, за които е ангажирана отговорността на касатора не са доказани. Считам обаче, че освен описаните пороци наказателното постановление страда и от още един порок, който е възприет от мнозинството на състава, но за него е направен извод, че не е съществен и сам по себе си не може да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление.

            По делото категорично е установено, че с две различни наказателни постановления, едното от които е процесното, на касатора е ангажирана административнонаказателната отговорност за общо осем нарушения, четири от които извършени в гр.Айтос на 30.04.2012г. в 19.50ч., останалите четири извършени на същата дата в 19.40ч. в гр.Средец, до бензиностанция „ВиваОйл”. Разстоянието между двете населени места е 39.307 км по въздух. Тези факти сами по себе си обосновават според мен извода, че субекта на нарушение няма как да е извършил нарушения в едно населено място и в друго населено място почти по едно и също време при наличие на такова разстояние между двете населени места. Обективната невъзможност едно лице едновременно да се намира на различни места и да извърши нарушения на тези места с разлика от 10 мин. във времето на извършването им, сочи на извода, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, защото лицето е обвинено, че на посочените дати и в указания час е извършило тези нарушения и то се защитава именно срещу тези факти. Ако се приеме, че един от наказващите органи е допуснал пропуск и не е посочил вярно часа, това в конкретния случай не е незначителен пропуск, тъй като с погрешното време на извършване на нарушението е нарушено правото на защита на субекта, чиято отговорност се ангажира. За това, че е допусната грешка при изписване на часа, в който нарушението е извършено, съдя от събраните гласни доказателства пред районния съд, според които касаторът първо се е намирал на бензиностанцията в гр.Айтос, а след това е потеглил към гр.Средец, където по-късно са констатирани извършените там от него нарушения, а според часа описан в наказателните постановления следва да се направи обратния извод, че лицето първо се е намирало в гр.Средец, а после в гр.Айтос. Допълнителен аргумент към този извод е и факта, че в наказателното постановление издадено от началник на РУП Средец е посочено, че нарушението е извършено в 19.40ч. на 30.04.2012г., но същевременно е записано, че при установяването му в 23.00ч. водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, което навежда на извода, че нарушенията извършени в гр.Средец са констатирани по-скоро в 23.00ч. на 30.04.2012г., отколкото в 19.40ч.

Обстоятелството, че часът на извършване на нарушението не е сред изискуемите реквизити регламентирани в ЗАНН не променя извода относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като часът, ако и да не е изискуем реквизит, обективно е посочен и в двете наказателни постановления, което означава, че наказващия орган налага наказания за нарушения извършени не просто само на тази дата, но и в този час.

 

 

                                                           Съдия: