Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 788                Година 04.05.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                         

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                           2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 574 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Г. Х. Я. в качеството и на ЕТ „Гиги-Г. Я.“, гр.Бургас, *** с ЕИК 201095626 срещу решение № 187/23.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 5632/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и  необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция  към Комисия за защита на потребителите, гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 35654/13.10.2014г. на директора на РД към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с което на касатора за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното деяние, тъй като при извършена контролна проверка в стопанисвания от търговеца обект не е представен регистър за предявяване на рекламации, чието наличие и съхраняване, както и обективната възможност за достъп до него се извежда от основната цел на закона, а именно да се осигури защита на правата на потребителите. Посочено е, че констатираното нарушение е формално и при липса на регистър за предявени рекламации по време на извършване на проверката от контролните органи, то вече е осъществено от обективна страна, като въпросът за вината не се обсъжда предвид обстоятелството, че жалбоподателят е едноличен търговец. Съдът е преценил, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, преценил е, че наложената имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума и е съобразена с тежестта на нарушението, поради което същата се явява адекватна и съответстваща с целите на административните наказания, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от ЗЗП, основание за предявяване на рекламация от страна на потребителя е всяко несъответствие на стоката с договореното, като съгласно  чл.127, ал.3 от ЗЗП, подадената рекламация задължително се вписва в нарочен регистър, който следва да бъде воден от всеки търговец. В настоящия случай безспорно е установено, че в стопанисвания от касатора търговски обект такъв регистър не е представен на контролните длъжностни лица и не е бил наличен към момента на извършване на проверката и след като това е юридическият състав, с който правната норма свързва ангажирането на административнонаказателната отговорност на търговеца, то правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено.

Доводите на касатора, че регистъра за рекламации не следва да се намира постоянно в търговския обект не могат да бъдат споделени. Действително в разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП е посочено, че лицата следва да поддържат такъв регистър, като не посочено изрично къде следва да се съхранява той, но местонахождението на регистъра се извежда от вменените на търговеца задължения във връзка с предявяването на рекламации предвидени в другите алинеи на чл.127 от ЗЗП – да приема рекламации през цялото работно време в търговския обект и при предявяване на рекламация задължително да я опише в регистъра. Наличието и съхраняването на регистъра за рекламации в търговския обект и обективната възможност за достъп до него се извежда и от основната цел на ЗЗП – да се осигури защита на правата на потребителите, в случаи на закупуване на стока, неотговаряща на стандартите или при предоставяне на определена услуга. Правилно районният съд е приел, че именно с оглед на посочената цел е предвидено и задължението към момента на предявяването на рекламацията, тя да бъде описана в нарочния за това регистър, като отсъствието на такъв или липсата на достъп до него, безспорно възпрепятства потребителя да упражни правата си, респективно търговецът да изпълни задълженията си да я приеме и да я отрази документално. Също така разпоредбата на чл.127 от ЗЗП, трябва да се тълкува в полза на потребителите, тъй като целта на ЗЗП е да гарантира пълноценно техните права при участието им в търговския оборот.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187/23.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 5632/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                                                                             2.