Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №      925             /22.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

        ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

       ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 573/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, с адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, чрез гл.юрисконсулт Д. З.е оспорил решение № 138/12.02.2015г. постановено по АНД №4574/2014г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №1048/24.09.2014г. издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна към МОСВ. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. и за друго нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.1, б.”б” от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът счита, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Преди съдебно заседание представя писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е частично основателна.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Процесните две нарушения се установяват от събраните доказателства. Правилно е определен размера на санкцията, който е в минималните предвидени от закона размери.

Съгласно чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

По делото е установено и не е спорно между страните, че за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. при разрешен годишен воден обем за различни цели на ползване на водата от водоизточника на с.Вършилово в размер на 20 000 куб.м, са иззети 29 644 кум.м вода. Това превишение е установено при извършената и доказана с писмени доказателства проверка осъществена по реда на чл.194б от ЗВ. Както правилно е посочил районния съд не са установени предвидените в чл.53, ал.5 от ЗВ обстоятелства, даващи възможност за надвишаване на разрешения лимит, които биха изключили отговорността на жалбоподателя.

Наложената имуществена санкция обаче за това нарушение не е определена правилно.

В случая санкцията е наложена на основание чл.200, ал.1, т.1, б.б от ЗВ, защото при проверката е измерен дебит в размер на 1,5 л/сек., а съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количества от 1 л/сек, до 10л/сек, в който обхват попада измерения при проверката дебит.

Настоящият съдебен състав счита, че това количество следва да се определи спрямо действително потребеното количество ведно с превишението, разделено на времето, през което е използвано, а не измереното моментно състояние на дебита на водата. Това е така защото, наказанието се налага именно за констатираното отклонение от общо разрешено количество и се измерва според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1 на ЗВ с количествата съответни на ползването на вода в отклонение от разрешеното. По тази причина основателно е възражението на касатора, че констатираното количество за цялата 2013г. следва да бъде разделено на календарните дни на годината, след което на секундите в едно денонощие и така да се определи колко литра в секунда е потребената вода, която в случая е 0,94 л/сек. Този резултат определя друг размер на имуществената санкция, който е регламентиран в точка „а“, на чл.200, ал.1, а не в точка „б“, както е квалифицирано от наказващия орган. Тъй като фактите, въз основа на които е квалифицирано деянието като административно нарушение не се променят, а се налага единствено промяна на размера на наказанието към намаление, съдът счита, че това изменение е в правомощията му. По тези съображения по отношение на първата имуществена санкция в размер на 500 лв. наложена на касатора за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.б от същия закон, решението на районния съд следва частично да бъде отменено относно потвърждаване на наказателното постановление за размера на тази санкция и вместо него да бъде изменено наказателното постановление, в частта относно размера на имуществената санкция за посоченото нарушение, която следва да бъде определена на осн. чл.200, ал.1, т., б.а от ЗВ при спазване на подхода на наказващия орган да бъде наложена минималната предвидена в закона санкция, в размер на 150 лв.

По отношение на второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора – чл.48, ал.1, т. 11 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон, за това, че в деня на проверката добиването на вода за питейно-битови нужди от водоизточника – каптиран извор, находящ се в горски фонд, отдел 153, подотдел В, в защитена територия „Тясна река” в землището на с.Зидарово, община Созопол се извършва от касатора без да има учредена около водоизточника санитарно-охранителна зона, която следва да бъде определена със заповед на Директора на БДЧР – Бургас. Това деяние според наказващия орган е нарушение на т.17 от раздел „Условия за разрешаване на водовземането” от разрешителното, представляващо забрана за експлоатация на водовземното съоръжение, без да бъде учредена санитарно-охранителна зона.

Касаторът възразява като посочва, че е подал заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води с изх.№3427/17.04.2009г. и вх.№РР-1554/23.04.2009г., като част от съдържанието на това заявление е проект за санитарно-охранителна зона. Според касаторът до този момент няма отговор от директора на БДЧР Варна.

Тези възражения според настоящия съдебен състав са неоснователни. Както правилно е приел районния съд, в случая процесния водоползвател е длъжен да изпълнява условията в издаденото му разрешително. Според т.17 от това разрешително се забранява експлоатацията на водовзмното съоръжение без учредена, изградена и маркирана санитарна охранителна зона. По делото не е спорно, че към момента на проверката водоизточника – каптиран извор находящ се в горски фонд отдел 153, подотдел В, защитена територия „Тясна река” в землището на с.Зидарово, община Созопол се експлоатира без да има учредена санитарно-охранителна зона.

От една страна независимо от действията и поведението на Басейнова дирекция по този въпрос, водоползвателя няма право да експлоатира водоизточника без реално да съществува такава санитарно-охранителна зона, независимо от причините, поради които тя не е реализирана. Освен това съдът споделя мотива, изложен от районния съд, че настоящият касатор в производството инициирано от него за учредяване на въпросната санитарно-охранителна зона е следвало да оспорва по съдебен ред мълчаливия отказ на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна, във връзка с непроизнасянето му по подаденото от касатора заявление за учредяване на такава зона.

По изложените съображения решението в частта, в която е потвърдено наказателното постановление относно наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ решение №138/12.02.2015г. постановено по АНД №4574/2014г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №1048/24.09.2014г. издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна към МОСВ, относно наложена на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.б от същия закон, като вместо него постановява:

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление №1048/24.09.2014г. издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район с център Варна към МОСВ, относно наложена на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.б от същия закон, като вместо имуществена санкция в размер на 500 лв., определя на основание чл.200, ал.1, т.1, б.а от ЗВ имуществена санкция в размер на 150 лв.

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №138/12.02.2015г. постановено по АНД №4574/2014г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: