Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 877              Година 04.05.2018            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                           2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 571 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „България Ер“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София 1540, район Слатина, бул.„Брюксел“ № 1 срещу решение № 132/29.01.2018г., постановено по н.а.х.д. № 5184 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, като не споделя мотивите на районния съд и оспорва съставомерността на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото наказателно постановление. При условията на евентуалност, прави искане да се намали размера на наложената имуществена санкция от 6000 лева до законоустановения минимум от 2000 лева.

Ответникът – Гранично полицейско управление „Летище Бургас“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 93 издадено на 29.09.2017г. от началника на ГПУ Летище Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на основание чл.51 от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при реализиране отговорността на нарушителя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да порочност на административнонаказателното производство. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране на отговорността на дружеството. Посочено е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и правилно е бил санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са частично основателни.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 23.07.2017г., около 03,50ч. на Летище Бургас, при извършване на гранична проверка на пристигащите в Република България пътници, превозени с полет FB614 от гр.Москва /Санкт Петербург/ на авиокомпания „България ЕР” е установен пътник, неотговарящ на условията за влизане в страната, а именно лицето G.A. е без налична валидна входна виза за България, положена в паспорта или в разрешението за пребиваване, каквато се изисква според Регламент (ЕО) №539/2001г. Пътникът не отговаря на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) №399/2016г., което обстоятелство не е установено от превозвача „България ЕР” АД и поради тази причина лицето не е допуснато да влезе в страната.

С Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници), който е в сила от 12.04.2016 г., т.е. към момента на извършване на процесното деяние, е отменен Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2016г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. Както според чл.20 от отменения, така и според чл.22 от действащия Регламент, вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство, но отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл.23, б.“в“ от действащия Регламент, съответно чл.21, б.“в“ от отменения Регламент.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЧРБ, визата е разрешение, издадено от Република България, за влизане и пребиваване, транзитно преминаване или летищен транзит. По аргумент от чл.9а от ЗЧРБ, видът на визата се определя от целта, за която се издава, съответно видовете визи са: 1. за летищен транзит (виза вид „А“); 3. за краткосрочно пребиваване (виза вид „C“); 4. за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“). Съгласно чл. 9б, ал.1 от ЗЧРБ визата се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена. Видно от административната преписка в паспорта на гражданина G. A. е положен визов стикер издаден за периода от 31.07.2017г. до 30.01.2018г., с вид на визата „С“, тоест за краткосрочно пребиваване, като изрично е посочен срокът на пребиваване – 90 дни. По делото безспорно е установено, че лицето е пристигнало на Летище Бургас на 23.07.2017г., към който момент притежаваната виза все още не е била валидна. След като касаторът в качеството си на превозвач, преди да извърши услугата, не е установил това обстоятелство, то правилно е санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователно е възражението на касатора, че не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление, освен разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, която действително е бланкетна, изрично е посочено, че визата се изисква на основание чл.6, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) №399/2016г. във връзка с Регламент (ЕО) №539/2001г., към който посочената разпоредба препраща. Доколкото наказващият орган не се е позовал само на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, а е посочил и първата препратка – чл.6, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) № 399/2016 г., препращащ към Регламент (ЕО) № 539/2001г., то по несъмнен начин става ясно, че се касае за липса на входна виза в Република България. В този смисъл следва да се приеме, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като превозвачът е разбрал какво нарушение му се вменява.

Неоснователни са и изложените доводи относно нередовност на АУАН, тъй като посочената в същия служителка на дружеството Л. Д. не е присъствала при съставянето му. Видно от АУАН, свидетели по същия са Ж. Ж. и Д.Д. – и двамата служители в ГПП Летище Бургас, които са присъствали при установяване на нарушението, а посочването на служителката на касатора – Д., касае връчването на препис от акта, а не неговото съставяне. Въпреки че актът не е съставен в присъствието на представител на дружеството, това не е съществено процесуално нарушение, след като той е редовно връчен и е предоставена възможност на дружеството да даде обяснения и да направи възражения срещу него, както при връчването, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Основателни са възраженията на касатора за неправилно определяне на размера на наложената имуществена санкция. Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от  6 000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 2 000,00 до 10 000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има в предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.51 от ЗЧРБ, а именно 2 000,00 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 132/29.01.2018г., постановено по н.а.х.д. № 5184 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 93 издадено на 29.09.2017г. от началника на ГПУ Летище Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България и на основание чл.51 от ЗЧРБ, на „България Ер“ АД със седалище и адрес на управление гр.София 1540, район Слатина, бул.„Брюксел“ № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената имуществена санкция от 2 000 лева (две хиляди лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                                                                                                 2.