Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:935                              18.05.2016г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На двадесети и шести април                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 567 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П.Д.К., ЕГН-**********,***, срещу ревизионен акт (РА) №281200342/06.07.2012г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №358/24.09.2012г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“) гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който е установено допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 19`468,32лв., ведно лихва в размер на 2`379,19лв.

Производството по настоящото делото е образувано след постановяване на решение № 2703/10.03.2016г. по адм.д.№ 7129/2015г. на ВАС, І о., с което е отменено решение № 887/19.05.2015г. по адм.д.№ 2108/2012г. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Предвид нормата на чл.224 от АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Съгласно дадените такива по конкретното дело    , при новото му разглеждане следва да се формират фактически изводи по отношение на спора за получаването на заемни средства от трети лица в размер на 92`000лв. и 130`000лв., както и да се обсъди заключението на вещото лице по проведената съдебно счетоводна експертиза съгласно представените варианти, като в краен аспект съдът следва да посочи кои параметри от приходната част на паричния поток следва да бъдат отчетени и въз основа на какви фактически констатации формира този правен извод.

При изложените обстоятелства и след съобразяване указанията на Върховния административен съд, предмет на оспорване по настоящото дело е РА №281200342/06.07.2012г., с който е установено допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 19`468,32лв., ведно лихва в размер на 2`379,19лв.

Жалбоподателят в жалбата си и в хода на предходното разглеждане на делото оспорва РА, като счита същия за незаконосъобразен. Твърди, че по отношение на него не са били налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, които да обосноват провеждането на ревизията по реда на чл.124 от ДОПК и определяне на данъчната му основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Възразява срещу изчисления от органа по приходите паричен поток, при който не са били зачетени представени доказателства относно наличието на предоставени заемни средства. В подкрепа на тезите си представя писмени доказателства. По негово искане са извършени съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертизи.

При настоящото разглеждане на делото жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изразява различно становище от вече направените от него твърдения и искания.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (директор на дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП), чрез процесуален представител ю.к. Й., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли, като възприеме предложения вариант ІV от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1185лв.

 

Административен съд Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200342/28.02.2012г. (л.30), издадена от началник сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Бургас. Със същата е възложено извършването на ревизия на П.Д.К. с обхват установяване на задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ с ревизиран период 01.01.2010г.-31.12.2010г. Заповедта е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 06.03.2012г., като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта. По делото е приложена заповед №РД-7/03.01.2012г. на териториалния директор на ТД на НАП (л.32), издадена на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП, като същата вменява правомощието по издаване на ЗВР.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад № 1200342/14.06.2012г., (л.23), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас на които е била възложена ревизията, който е връчен на пълномощника на 19.06.2012г., съгласно инкорпорираната в него разписка (л.29).

Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт (РА) № 281200342/06.07.2012г. (л.10) от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, определен със заповед за определяне на компетентен орган № К-1200342/15.06.2012г. (л.42), с който в тежест на П.Д.К. е установено допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 19`468,32лв., ведно с лихва в размер на 2`379,19лв.

Ревизионният акт е връчен на пълномощника на 11.07.2012г., съгласно инкорпорираната в него разписка (л.21) и е обжалван от ревизирания субект на основание чл.152 и сл. от ДОПК относно начислените задължения пред директора на дирекция ОУИ-Бургас (л.36). С решение № 358/24.09.2012г. на директора на дирекция ОУИ-Бургас, РА №281200342/06.07.2012г. е потвърден изцяло.

За да пристъпи към извършването на ревизията по специалния ред на чл.122 от ДОПК, ревизиращият екип е направил анализ на имущественото и финансовото състояние на П.К., при който е установил, че направените от него разходи през 2010г. надвишават получените и декларирани доходи, т.е. са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. За това, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, К. е бил уведомен писмено с уведомление изх.№ Р-12-1264/19.05.2012г. (л.270), в изпълнение на изискването на чл.124, ал.1 от ДОПК.

Ревизиращият екип е съставил паричен поток на К. с началното салдо към 01.01.2010г. в размер на 0,00лв., което е в съответствие с установеното при друга негова ревизия, включваща предходната 2009г., приключила с издаването на РА № 201100439/28.05.2011г., влязъл в сила, с който е констатиран недостиг на парични средства в края на 2009г., поради установеното т.нар. отрицателно салдо. Констатираните кредитни салда за които задълженото лице не може да докаже произход са описани стр.10 на ревизионния доклад и са следните: на 06.01.2010г. в банкова сметка ***`000лв., която е приета с неустановен произход, поради приета невъзможност да се извърши плащането; на 11.03.22010г. в банкова сметка ***`000лв., от която такава с неустановен произход е счетена в размер на 37`703,80лв.; на 18.03.2010г. е извършено погасяване по картова сметка в размер на 2`000лв., за която сума е прието, че е с неустановен произход; на 31.03.2010г. за деня са извършени плащания в размер на 267 лв., като е прието, че от тях с неустановен произход са средства в размер на 195,80лв.; на 22.04.2010г. са внесени суми в банка в размер на 35`000лв., като е посочено, че за деня лицето е имало възможност да внесе сума в размер на 15`000лв., поради което е прието, че не е установен произхода на средства в размер на 20`000лв.; на 30.04.2010г. за деня са извършени разплащания в размер на 267лв., внесени са суми в банка в размер на 20`000лв., както и са внесени суми за погашение по кредитна карта в размер на 1`500лв., като за тези плащания е прието, че не е установен произхода на средства в размер на 21`695,80лв.; на 08.07.2010г. е констатирано извършено погасяване по кредитна карта в размер на 1`702лв. и 11,23лв, както и внесена сума в брой в размер на 25`000лв. Посочено е, че за  деня лицето е имало възможност да извърши плащания в размер на 532,31лв., поради което органът по приходите е приел, че не е установен произхода на средства в размер на 26`180,92лв.; на 09.07.2010г. е извършено плащане в размер на 10лв. за покупка на дружествени дялове, за която сума е прието, че е с неустановен произход; на 31.07.2010г. е констатирано  извършено плащане в размер на 267лв., която също е приета за сума с неустановен произход; на 31.08.2010г. също е извършено плащане в размер на 267лв., също прието като такова с неустановен произход на средствата; на 03.09.2010г. са били извършени погашения по кредитна карта в размер на 3508,49лв. и 9,19лв., за което е прието, че не е установен  произхода на средствата; на 30.09.2010г. е констатирано плащане в размер на 267лв., също приети от органа по приходите като сума с неустановен произход; на 19.10.2010г.  е внесена сума по банкова сметка ***., приета като такава с неустановен произход; на същата дата 19.10.2010г. е констатирано още едно внасяне на сума по банкова сметка ***., за което също е прието неустановеност на произхода на средствата; на 27.10.2010г. са били  извършени погашения по кредитна карта в размер на 34лв. и 10,21лв., които също са счетени за средства с неустановен произход; на 31.10.2010г. е констатирано плащане в размер на 267лв., също посочено като такова с неустановен произход на средствата; на 04.11.2010г. са били извършени плащания за покупка на дружествени дялове в размер на 5`000лв., която сума също е възприета като такава с неустановен произход на средствата; на 30.11.2010г. също е констатирано плащане в размер на 267лв., която сума отново е взета като такава с неустановен произход.

В крайна сметка от общия размер на приходите на К. възлизащи на 271`513,12лв. е установено, че средствата с неустановен произход възлизат на 194`683,21лв. Изчислен е и размерът на разходите възлизащ на 226,280,12лв., изразходвани и приети като такива за покупка на дружествени дялове, внесени суми по банкови сметки, погасения по картова сметка и в брой, средства за живот. Ревизиращият екип е приел, че представените от ревизираното лице документи и писмени обяснения не могат да доведат до отпадане на констатираните обстоятелства по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, вследствие на което е обоснован извод за наличие на данни за укрити приходи или доходи и на ревизираното лице е връчено уведомлението изх.№ Р-12-1264/19.05.2012г., че основата за облагане на данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Общата годишна данъчна основа за 2010г. е установена в размер на 195`207,40лв. (средства с недоказан произход събран с декларирания доход от 524,19лв.), в резултат на което е определено публично задължение за данък върху дохода по таблицата на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 19`520,74лв. Приспаднат е внесеният от ревизираното лице  данък  в размер на 52,42лв., поради което е определен остатък за внасяне в размер на 19`468,32лв. Начислена е и съответната лихва.

Жалбоподателят е възразил, че не е налице соченият недостиг на парични средства, тъй като е получил заеми от трети лица – от З.Г.Г. е получил заем в размер на 92`000лв., за което е сключен договор от 04.01.2010г., а от „Ен и Би“ООД е получил паричен заем в размер на 130`000лв. Органът по приходите не е уважил възраженията на лицето, като е приел за недоказано получаването на паричните средства.

По отношение на Г., твърдението й е било, че предоставената в заем сума от 92`000лв. е представлявала лични спестени средства от дългогодишната й трудова дейност в Обединените Арабски Емирства от 1999г. Тези средства са били внесени в страната от нея и при пътуванията на дъщеря й, съпруга й и други членове на семейството и приятели, като средствата са били съхранявани в каса. Не са били представени документи удостоверяващи както източника на средствата, така и доказателства за внесената валута в страната, съответно доказателство за продажбата й в български левове. В тази връзка е направен обоснования на доказателствата извод, че не е доказана обективна възможност за предоставянето в заем на сумата от 92`000лв. от Г. на К. и правилно тази сума не е взета предвид при формиране както на приходната, така и на разходната част на паричния поток на К., с оглед твърдението за връщането й по-късно през годината.

В подкрепа на твърдението за предоставен от „Ен и Би“ООД паричен заем в размер на 130`000лв., са представени писмен договор от 12.01.2010г., разходен касов ордер (РКО) № 002/12.01.2010г., запис на заповед, оборотна ведомост за 2010г., главна книга за 2010г., хронологичен и аналитичен регистър на с/ка 501 Каса в лева, 502 Каса във валута, но между тях на налице несъответствия. Съгласно писмения договор заемодателят „Ен и Би“ООД се е задължил да предаде на заемателя П.К. сумата от 130`000лв. В подкрепа на това е издаден цитирания РКО, съгласно който К. е получил тази сума. Съгласно счетоводните записвания на „Ен и Би“ООД, част от тази сума в размер на 97`795лв. е изплатена от сметка 501 Каса в лева, а останалата част от 35`205лв. – от сметка 502 Каса във валута. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че част от заема е предоставен във валута и какъв е нейния вид. Напротив съгласно договора за заем и РКО цялата сума е била предоставена в лева. Няма доказателства в счетоводството на заемодателя за продажба на валута от съответния вид на посочената дата и след това предоставяне на сумата от 35`205лв. в заем на К.. Липсват доказателства и за изплащане на част от заема във валута и нейния вид. От предоставените от „Ен и Би“ООД счетоводни документи се установява, че на 11.01.2010г. касата в лева е захранена от собственика със сумата от 1`500лв. и на 12.01.2010г. са поети счетоводните записвания за предоставянето на описаните суми на К. в лева и валута. Следователно в касата на заемодателя е налице недостиг в размер на 128`500лв. Тези факти опровергават по категоричен начин твърдението на жалбоподателя за предоставени му от „Ен и Би“ ООД заемни средства в размер на 130`000 лева и потвърждават фактическата установеност в акта, че е налице превишение на разходите, извършени от жалбоподателя над приходите, получени от него.

С оглед така направения анализ на доказателствения материал, като релевантно на установените факти следва да се приеме заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза Ж.Ж. в неговия вариант ІV. При него в паричния поток не са включени заемните средства от 92`000лв. и 130`000лв., но е констатирана допусната от ревизиращия екип грешка. В паричния поток е пропуснато да се отрази като доход сумата от 5`000лв., получена от продажбата на дялове на „Интер Ком Груп 1“ЕООД от К.. В констатациите на ревизионния доклад, приходът от продажбата на тези дялове е взет пред вид, но при изготвяне на паричния поток – Приложение №10 към РД, този приход липсва. В тази връзка вещото лице е отчело реализирането на този доход през месец септември 2010г. и е изчислило, че данъчната основа ще бъде в размер на 189`683,21лв. плюс 524,19лв. деклариран доход, общо 190`207,40лв. От дължимия данък в размер на 19`020,74лв. следва да се приспадне платения от К. данък в размер на 52,42лв., поради което остатъкът за довнасяне възлиза на 18`968,32лв., ведно лихва в размер на 2`200,48лв.

Предвид гореизложеното, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119, ал.3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК.

При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, които на това основание да водят до неговата отмяна.

При описаната по-горе фактическа установеност, след изпълнение указанията на Върховния административен съд, настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че обжалваният РА е законосъобразен в частта с която е установено допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 18`968,32лв., ведно лихва в размер на 2`200,48лв., поради което жалбата следва да бъде отхвърлена в тази част. В останалата част РА е незаконосъобразен, поради неотразяване в паричния поток на сумата от 5`000лв., получена от продажбата на дялове на „Интер Ком Груп 1“ЕООД, което налага уважаване на жалбата в тази част.

При настоящото разглеждане на делото искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски е направено само от ответника. След като се съобрази с разпоредбата на чл.161 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция при отхвърлен материален интерес от 21`168,8лв., съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1`165,06лв., съответстващо на отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №281200342/06.07.2012г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №358/24.09.2012г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта с която на П.Д.К., ЕГН-**********,***, е установено по-голямо допълнително задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. от: главница в размер на 18`968,32лв. и лихви за забава в размер на 2`200,48лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К., ЕГН-**********, против ревизионен акт №281200342/06.07.2012г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №358/24.09.2012г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите в останалата част.

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН-**********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1`165,06 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

     

                                

                                                                            СЪДИЯ: