Р Е Ш Е Н И Е  №846

 

Град Бургас, 13.05.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА к.н.а.х.д. № 566 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.А., ЕГН **********, против решение № 15/19.02.2015г. на Районен съд – гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 6/2015г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0299-000122/08.12.2014г., издадено от Началника на РУП – Малко Търново към ОДМВР-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право  да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.175, ал.2, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение с доводи, че потвърденото с него наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото му наказателно постановление. Редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.         

Ответникът по касация – Началник на РУП – Малко Търново, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна при следните мотиви:

От доказателствата по делото се установява, че на Д.Х.А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Р № 829862/02.12.2014г. от полицейски инспектор  при РУ на МВР – гр.Малко Търново, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което А. е санкциониран за това, че на 2.12.2014г. около 9.30 часа в община Малко Търново на път първи клас № I-9 в посока от гр.Малко Търново към гр.Бургас управлявал лек автомобил „Рено Меган” с рег. № СТ 3415 АК, собственост на М. Г. Д., като извършил следните нарушения: 1) на км.294 (ПП I-9) не спрял на подаден сигнал за спиране от униформен служител на МВР със стоп-палка по образец; 2) Повторно не спрял при подаден сигнал от униформен служител на МВР със стоп-палка по образец на организиран КПП- км.279+7 (местност „Босна“) – допълнително е спрян принудително на км.261; 3) Управлявал МПС, предназначено за превоз на пътници (8 или по-малко, в това число и на водача) без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП; 4) Не представил контролен талон към СУМПС. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, с което е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за доказано от събраните доказателства, че Д.Х.А. е извършил нарушенията, описани в т.1, т.2, т.3 и т.4 от наказателното постановление, за които правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание посочените в същото санкционни разпоредби. Съдът е приел, че наложените наказания са определени в справедлив размер, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в НП място и дата Д.Х.А., управлявайки лек автомобил, извършил следните нарушения: 1) на км.294 (ПП I-9) не спрял на подаден сигнал за спиране от униформен служител на МВР със стоп-палка по образец; 2) повторно не спрял при подаден сигнал от униформен служител на МВР със стоп-палка по образец на организиран КПП - км.279+7 (местност „Босна“), спрян е принудително на км.261; 3) управлявал МПС, предназначено за превоз на пътници (8 или по-малко, в това число и на водача) без заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата; 4) не представил контролен талон към СУМПС. Описанието на нарушенията в обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената им от административнонаказващия орган правна квалификация. Нарушенията по т.1 и т.2 правилно са квалифицирани като нарушения на чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Правилно е квалифицирано нарушението по т.3 от наказателното постановление – нарушение на изискването по чл.139, ал.5 от ЗДвП като водач да плати за управлявания от него автомобил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Водачът не е изпълнил и задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП да носи и представи контролния талон към свидетелство за управление на моторното превозно средство.

За извършване на нарушенията, описани в т.1, т.3 и т.4 от наказателното постановление, основателно административнонаказателната отговорност на А. е ангажирана на основание съответните санкционни разпоредби на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. На водача са наложени съответните, предвидени в тях наказания, като размерите на наложените глоби и месеците на лишаване от право на управление на МПС са определени в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя твърдение, че не е представил при проверката контролния талон към СУМПС, защото в този момент е управлявал превозното средство с наказателно постановление и наказанието по т.4 от наказателното постановление следва да отпадне. Видно от приложената в административнонаказателната преписка справка за нарушител/водач, преди повече от три месеца от издаване на обжалваното наказателно постановление на А. е съставен АУАН на 23.07.2014г. и издадено от РУП-Стара Загора наказателно постановление № 14-8245-000298/03.09.2014г. за нарушение на ЗДвП, с което му е наложена глоба в размер на 50 лв., и видно от отразеното в справката цитираното наказателно постановление не е обжалвано, влязло е в сила и глобата е платена. Съгласно чл.157, ал.7 от ЗДвП, при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно, поради което възражението на касатора е недоказано.

В случая за извършването на нарушението по т.2 от наказателното постановление неправилно спрямо А. е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В чл.175, ал.2 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС на водач, който извърши повторно нарушение по ал.1. Съгласно легалната дефиниция в § 6 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване. В случая, не е налице хипотезата на чл.175, ал.2 от ЗДвП – не е налице влязло в сила наказателно постановление, с което нарушителят да е наказан за същото по вид нарушение. Нарушителят за втори път през същия ден не е спрял на подаден сигнал за спиране от униформен служител на МВР със стоп палка по образец, с което за втори път е отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението, нарушавайки чл.103 от ЗДвП. За това нарушение, описано в т.2 от наказателното постановление, е следвало на А. да бъде наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вместо по чл.175, ал.2 от ЗДвП. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част. Като го е потвърдил изцяло, районният съд е приложил неправилно закона, което налага отмяна на съдебното решение в посочената част, съответно, отмяна на наказателното постановление в тази част. Оспореното решение следва да бъде оставено в сила в останалата част, като правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15/19.02.2015г. на Районен съд – гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 6/2015г. по описа на Районен съд – Малко Търново, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 14-0299-000122/08.12.2014г., издадено от Началника на РУП – Малко Търново към ОДМВР-Бургас, в частта, с която на Д.Х.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.2 от ЗДвП, във вр. с  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0299-000122/08.12.2014г., издадено от Началника на РУП – Малко Търново към ОДМВР-Бургас, в частта, с която на Д.Х.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.2 от ЗДвП, във вр. с  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/19.02.2015г. на Районен съд – гр.Малко Търново, постановено по н.а.х.д. № 6/2015г. по описа на Районен съд – Малко Търново, в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                   

 

                                     2./