ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер           от  14.06.2012   град  Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 566 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по жалба от С.С.К. *** и адрес за призоваване – гр.***, ІІ-ри партерен против Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 94-С-255/29.02.2012 год. на Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас. С оспореното решение, Директора на Дирекция „МПДТР” е оставил без разглеждане жалба вх. № Ж-94-С-255/23.02.2012 год., подадена от С.С.К. против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002287/24.11.2011 год., издаден от Главен експерт в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като са изложени твърдения, че Акта за установяване на задължение по декларация е нередовно връчен – в нарушение на нормата на чл. 29 от ДОПК. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържат жалбата по изложените в нея доводи и съображения, ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год., издаден от Главен експерт в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 30497/28.02.2000 год. е установен размера на задълженията за данъци и такси по видове и период и лихви за просрочие към тях, изчислени към 24.11.2011 год. на С.С.К., по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.***. С цитирания акт са установени задължения за внасяне в размер общо на 613,36 лева и лихви за просрочие в общ размер на 339,99 лева. Така изготвения акт е бил изпратен с известие за доставка на постоянния адрес на жалбоподателката (адреса посочен и като такъв за кореспонденция в Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ) – гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 115, вх. 2, ет. 4. Видно от приложеното по делото известие за доставка, актът е бил получен от лице, което собственоръчно е записало датата на получаване – 11.12.2011 год., както и имената си – И. Р. – братовчедка и положен подпис.

Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, Акт за установяване на задължения по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас. В настоящия случай, в законоустановения срок не е постъпила жалба, поради което от Дирекция „МПДТР” при Община Бургас са отправили до С.С.К. Покана № ПДП001555/27.12.2011 год., на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК за доброволно изпълнение на дължимите публични общински вземания. Така изготвената покана отново е била изпратена на посочения от К. ***, като видно от приложеното по делото известие за доставена пратка, поканата отново е била получена от Ирина Райчева на дата 06.01.2012 год.

На 03.02.2012 год., жалбоподателя С.С.К. е входирала в Дирекция „МПДТР” заявление с вх. № 94-С-127/03.02.2012 год., в което, същата е отправила искане да се признае с протокол, че данъка за недвижим имот и такса битови отпадъци за имота на ул. „*** не се дължи за 2005 год. и за 2006 год. поради изтичане на 5-годишната погасителна давност. По повод така подаденото заявление, с уведомление изх. № 94-С-127/07.02.2012 год., Директора на Дирекция „МПДТР” е уведомил молителката, че е съставен Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год., поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната. С оглед на това, в цитираното уведомление, Директора на Дирекция „МПДТР” е уведомил жалбоподателката, че не са налице основание за погасяване по давност на задълженията за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци.

Недоволна от така получения отговор, с Възражение вх. № 94-С-127/1 от 15.02.2012 год., К. е оспорила пред Директора на Дирекция „МПДТР” мотивите обективирани в уведомление изх. № 94-С-127/07.02.2012 год. В цитираното възражение отново са развити доводите за изтекла погасителна давност по отношение на определените публични общински вземания за 2005 год. и 2006 год. По повод това възражение, с Решение по жалба срещу съдържание на документ № 94-С-127/1/17.02.2012 год., Директора на Дирекция „МПДТР” е отхвърлил жалбата на С.К. срещу съдържанието на уведомление изх. № 94-С-127/07.02.2012 год.

Предвид така постановения пореден отказ, С.К. е депозирала до Директора на Дирекция „МПДТР” жалба с вх. № Ж-94-С-225/23.02.2012 год., с която на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е оспорила Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год. В цитираната жалба, К. е заявила, че от уведомление изх. № 94-С-127/07.02.2012 год. (получено от нея на 13.02.2012 год.) е узнала за издадения Акт за установяване на задължения по декларация, поради което 14-дневния срок за обжалване на същия следва да се счита от 13.02.2012 год. В цитираната жалба са развити доводи за нередовно връчване на акта, както и отново твърдения относно изтеклата погасителна давност за част от изискуемите вземания за 2005 и 2006 год.

По повод така получената жалба, с Решение № 94-С-255/29.02.2012 год., Директора на Дирекция „МПДТР” е оставил жалбата на С.К. без разглеждане, като просрочена на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК. В мотивите на административния акт е прието, че Акта за установяване на задължения по декларация е редовно връчен на 11.12.2011 год., а жалбата против него е от 23.02.2012 год., т.е. след изтичане на 14-дневния срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Със сезиращата съда жалба (с направеното уточнение в с.з. от 15.05.2012 год.) се оспорва Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 94-С-255/29.02.2012 год. Възражението на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител е, че Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год. е нередовно връчен на лице, което е извън кръга на изрично изброените в текста на чл. 29 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за неоснователно, а оспорения административен акт за правилен и законосъобразен. В хода на проведеното съдебно следствие, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе допуснат до разпит свидетеля Станимир Мартинов Кожухаров – син на жалбоподателката. От неговите показания се установява по безспорен начин, че лицето получило Акта за установяване на задължения по декларация - Ирина Райчева е братовчедка на жалбоподателя и към месец декември 2011 год. е живеела на постоянния й адрес – ж.к.***. Този факт се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства – известие за доставена пратка, подписано от Ирина Райчева на 11.12.2011 год., с което е изпратен Акт № 2287/24.11.2011 год. и известие за доставена пратка, също подписано от Ирина Райчева на 06.01.2012 год. с което е изпратена поканата за доброволно изпълнение № 1555/27.12.2011 год. В посочените известия, Ирина Райчева изрично е посочила в какви отношения се намира с адресата на пратките – братовчедка.

Съгласно чл. 29, ал. 7 от ДОПК, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието „домакинство”, което включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В настоящия случай не се спори между страните, че Ирина Райчева е роднина на жалбоподателя – както е заявено трета братовчедка. От доказателствата по делото се установява, а и не се спори също така, че въпросното лице е живеело на адреса на жалбоподателката - ж.к. „Меден рудник”, бл. 115, вх. 2, ет. 4. В този смисъл е налице редовно връчване на Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год. по реда на чл. 29, ал. 7 от ДОПК. Заявеното от жалбоподателя твърдение, че към момента на изпращане, респ. на получаване на акта, същата е живеела на адреса на ул. „***, т.е. роднината, получила известието не е живеела при тях по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, според настоящия състав остана недоказано. Съдът не кредитира в тази насока показанията на разпитания свидетел с оглед близките му роднински връзки с жалбоподателя. Освен това, по далото не бяха ангажирани други доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че към момента на връчване на акта – 11.12.2011 год. С.С.К. е била с постоянен, респ. настоящ адрес ул. „***” № 10, ет. 2, ап. 2. В тази връзка, липсват доказателства, че към 11.12.2011 год. К. е била регистрирана по постоянен или настоящ адрес на ул. „***” № 10, каквото задължение е вменено по силата на чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Нещо повече, съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР, всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. По делото липсват доказателства, че К. е заявила тази промяна. С оглед на това, извода на административния орган, че при връчване на Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002287/24.11.2011 год. са спазени процесуалните правила и връчването е извършено в съответствие с нормата на чл. 29, ал. 7 от ДОПК остава необорен.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. В полза на ответника по оспорване следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/07.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес.

 

Постановеното в настоящото производство определение по своя характер е определение, постановено по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу данъчен акт, поради което с оглед нормата на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК то не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА  на С.С.К. *** и адрес за призоваване – гр.***, ІІ-ри партерен против Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 94-С-255/29.02.2012 год. на Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.С.К. *** да заплати в полза на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: