Р Е Ш Е Н И Е

 

         1304         16.07.2011г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар С.Х. и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 564 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Моллова курия” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Т.П.Н. против ревизионен акт №2001000187/17.05.2010г., издаден от В.Б.Ж.. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Бургас – изнесено работно място Сливен, потвърден с Решение №РД-10-219/13.07.2010г., произнесено от директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на нормите на ЗДДС и ДОПК. В жалбата се релевират възражения относно констатациите на органа по приходите в частта за непризнаване на издадено през юни 2009г. кредитно известие и определяне на нов размер на дължимият ДДС. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П., която поддържа заявената претенция, претендира разноски, не сочи доказателства. Представя писмени бележки.

По спорът е постановен съдебен акт на Бургаски Административен съд, с който е е отхвърлена жалбата на “Моллова Курия” ООД срещу ревизионен акт № 2001000187/17.05.2010г. на старши инспектор по приходите, потвърден с решение № РД – 10 – 219/13.07.2010г. на директора на “ОУИ” при ТД на НАП, Бургас в частта в която, са определени задължения на “Моллова Курия” ООД  за внасяне на ДДС за периода 01.06.2009г. – 30.06.2009г. в размер на 65 400,00 лева и лихва за просрочие в размер на 232 лева към 17.05.2010г..

С решение на ВАС № 3240/06.03.2012г. по адм. дело № 7802/2011г. е отменено изцяло решение № 394/28.03.2011г. по адм. дело № 1714/2010г. по описа на Административен съд Бургас, като делото е върнато за ново разглеждане в обжалваната му част.

В о.с.з. жалбоподателят поддържа жалбата си, не сочи нови доказателства. При първоначалното разглеждане на делото е направил искане за разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП – гр. Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като с представените по делото доказателства не са оборени по надлежния ред изводите на органа по приходите, обективирани в РА и потвърждаващото го решение на директора на ОУИ, поради което РА следва да бъде потвърден.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Спорен между страните по делото е въпросът за допустимостта на жалбата досежно подаването й в законоустановения срок. По делото е представен плик (лист 27), от който е видно че същият е подаден на 28.07.2010г. от пощенски клон 1, гр.Стара Загора. Върху плика като подател е посочен жалбоподателят, а като получател деловодството на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас. От съдържанието на това доказателство се установява, че жалбоподателят не е изпълнил стандарта за адресиране на пощенски кореспондентски пратки, като са разменени местата на подателя и получателя. Поради това жалбата вместо да бъде доставена до Дирекция „ОУИ” се е върнала на жалбоподателя. За настоящия спор е ирелевантно обстоятелството, че пощенския служител неправилно е издал разписка №00302/28.07.2010г. (лист 26), като е разменил местата на подател и получател, тъй като пратката не пътува придружена от тази разписка – тя само доказва извършеното предаване на същата на пощенския служител. Представено е и известие за доставяне ИД PS 6001 0007JI W (лист 28), правилно адресирано от жалбоподателя, но до подписа на упълномощеното лице е поставен печат на пощенска служба Нова Загора, поради което не може да се направи извод кой точно е получил пратката. По делото е представена и справка изх.№383/04.08.2010г. (лист 25), l която се твърди, че препоръчаната кореспондентска пратка е недоставена поради техническа грешка, но същата остава без значение, тъй като не е изяснено в какво е грешката и дали автора на справката има правомощия да я подпише. В писмо изх.№95-М-03/28.01.2011г. (лист 176) на директора на дирекция „ПАЧР”, „Български пощи”ЕАД се съдържат данни за посоченото неправилно адресиране. Сезираният съдебен състав счита, че допуснатата грешка относно начина на оформяне на пощенския плик е по вина на жалбоподателя (а не както същия твърди по вина на пощенските служители), но предвид факта, че все пак е посочено кой е получател и известието за доставяне е оформено правилно, следва да се приеме, че правото на оспорване е упражнено в срок и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия №1000187/02.02.2010г. (лист 143), издадена от началник на сектор дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр.Бургас /компетентно лице съобразно Заповед № РД – 7 от 04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП Бургас – л. 140 - 141/ е възложена ревизия на задълженото лице, която да обхване приложението на ЗДДС за периода от 01.06.2009г. до 30.06.2009г. Заповедта е връчена на задълженото лице на 11.02.2010г., като от тази дата е започнал да тече двумесечният срок за извършване на назначената ревизия. По делото са приложени като доказателства документи, съхранявани в данъчното досие на дружеството. Касае се за искание за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица , а именно изх. № РП – 09 – 4095/28.09.2009г., /л.59/, ведно с приложени към същото доказателства, а именно обяснения от изпълнителния директор на “ПСК ТСИ Стара Загора” АД, с бивша фирма “Строителна механизация 2000” АД, гр. Стара Загора относно сключен с проверяваното лице предварителен договор за продажба на строителна и земеделска техника, сключен на 20.10.2007г. с продавач “Моллова Курия” ООД и купувач “Строителна механизация 2000” АД/л.71-72/, ведно с опис на техниката, която следва да бъде продадена /л.73/. Към така събраните доказателства впоследствие е представен и А. към същия договор с дата на подписването 25.06.2009г., с който страните прекратяват по взаимно съгласие договора за продажба на строителна и земеделска техника. Наред с така представения анекс в отговор на депозирано от проверяващия орган искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице изх. № РП-09-4094/28.09.2009г. /л.74/ , са представени и обяснения от управителя на Моллова Курия ООД относно намеренията за продажба, причините за разваляне на сключения предварителен договор и т.н. /л.76/. Представена е от жалбоподателя и инвентарна книга /л.77-83/ с налична в същата цялата описана в протокола към предварителния договор техника. Представена от проверяваното лице е и процесната фактура, както и преводно нареждане за изплатена обратно сума от получателя по предварителния договор на продавача по същия, чрез преводно нареждане от 28.07.2009г. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК №100187/26.04.2010г. (лист 17), с който е направено предложение за установяване на задължения и лихви върху тях в общ размер на 7 881,60 лева. Същият е възразен в законоустановения срок (лист 39). С последващ ревизионен акт №2001000187/17.05.2010г., издаден от орган от приходите, оправомощен със заповед № К1000187/26.04.2010г. на жалбоподателя са определени задължения в размер на 7 881,60 лева, върху които е начислена лихва за просрочие в размер на 2,32 лева. Актът е обжалван пред директора на Дирекция “ОУИ”– гр. Бургас, който е постановил потвърдително решение в обжалваната част.

В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция е назначена ССЕ, който да изследва осчетоводена ли е фактура № 2/20.11.2007г. в счетоводствата на двете дружества, като аванс ли е осчетоводена и в коя сметка е отразена тя. Отразено ли е и в двете счетоводства кредитно известие от м. юни 2009г.и в коя сметка е отразено то. Отразени ли са операциите по двата документа в книгите за продажби.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Относно релевираните доводи за нарушения на процесуалния закон:

Твърденията на жалбоподателя за нарушения на чл.2 от ДОПК относно принципа на законността в действията на органите по приходите не са подкрепени с доказателства и по-скоро са формално вписани, като основание за отмяна на оспорвания РА. Наведените доводи за допуснато нарушение на изискването на чл.3 от ДОПК относно задължението на органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица и на чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения са ирелевантни, доколкото настоящата съдебна инстанция е задължена да се произнесе по съществото на спора, като участието на жалбоподателя само по себе си гарантира надлежна защита на правата му. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че органите по приходите не са основали констатациите си на установените при ревизията действителни факти, това е въпрос по същество и Съдът предстои да направи своите изводи по-долу.

Въпреки изложеното дотук, следва да бъде отбелязано и това, че в хода на настоящото производство не се доказаха нарушения на чл.6 от ДОПК относно добросъвестността и правото на защита, тъй като са спазени всички законоустановени процедури и срокове и жалбоподателят е упражнил правото си на защита в пълен обем. Събрани са достатъчно доказателства в административното производство и е направена обективна преценка и анализ на същите, поради което не е налице нарушение на изискването на чл.37, ал.1 от ДОПК. Съдът намира, че няма нарушение на чл.117 от ДОПК във връзка с твърдяната липса на доказателства. Видно от съдържанието на оспорения ревизионен акт, административният орган е обсъдил направените възражения по ревизионния доклад, като е обсъдил тези от доказателствата, за които е преценил, че са относими към предмета на разглеждания спор. С оглед на това възражението на дружеството за допуснати от органа по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователен.

 

Относно релевираните доводи за нарушения на материалния закон:

В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения в настоящото производство ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.120, ал. 1 от ДОПК и при спазване на административно производствените правила. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че жалбоподателят “Моллова Курия” ООД е упражнил неправомерно правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура през данъчен период 06.2007г. с предмет “Авансово плащане по договор” , издадена от “Моллова Курия” ООД и в тази връзка отказва да признае основанието за издаване на кредитно известие 0000000041/ 30.06.2009г. към фактура 0000000002/20.11.2007г., съставена от „Строителна механизация 2000" АД през периода 01.06.2009г. - 30.06.2009г., в резултат на което са редуцирали извършеното от дружеството намаление на данъчната основа на облагаемите доставки в размер на 327 000,00 лева, както и начисленият ДДС в размер на 65 400,00 лева. Органът по приходите е приел, че доставчикът е издал процесната фактура и е начислил данък неправомерно, доколкото макар да е установено твърдяното авансово плащане, липсват категорични доказателства същото да е обвързано с действителна последваща облагаема доставка, поради което следва да се приеми, че плащането е извършено без основание.

На следващо място е развита тезата, че кредитното известие, издадено на 30.06.2009г. не отговаря на хипотезата на чл.115, ал.1 и 2 от ЗДДС, тъй като нито на посочената дата, нито 5 дни по-рано не е налице нито едно от условията, при които е допустимо и законосъобразно издаването на кредитно известие, а именно намаление на данъчната основа на доставката или разваляне на доставката, тъй като последната изобщо не е осъществена и не подлежи на такова разваляне, като наред с това в самото кредитно известие не е посочено основанието за издаването м, каквито са изискванията на чл.115, ал.4, т.2 от ЗДДС.

Във връзка със спорните по делото въпроси на първо място следва да се съобразят следните нормативни текстове :

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма, като съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС, когато възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. Съгласно нормативният текст на чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС, данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съответно данъчното събитие възниква, в специфичните случаи, посочени в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5, т. 1 ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 ЗДДС данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС /а сега ал.7/, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В този случай, данъкът става изискуем, и съответно за регистрираното лице възниква задължението да го начисли и при получаване на плащане, преди да е прехвърлена собствеността, като съответно, разпоредбата на чл. 68 ЗДДС предвижда данъчен кредит да се ползва и от лице извършило плащане преди възникването на данъчно събитие, когато данъкът е станал изискуем. В тази връзка следва да се посочи, че за разлика от отменения ЗДДС, в сега действащия ЗДДС, в сила от 01.01.2007г., не е  предвидена регламентация, съгласно която на датата на авансовото плащане  възниква данъчно събитие, но по силата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, данъкът става изискуем и в този случай, и следователно за регистрираното лице възниква задължението да го начисли по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.86 от ЗДДС и при получаване на плащане, преди да е прехвърлена собствеността. 

При това положение, настоящият състав на съда намира, че спорния случай не попада в нито една от хипотезите на чл.25 от ЗДДС, като не може да бъде подведен дори под разпоредбата на ал.6 на същата разпоредба.

В чл.71 от ЗДДС законодателят разглежда условията за приспадане на данъчен кредит и според т.1 от същата разпоредба лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115,/от същия закон/ в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

Съгласно разпоредбата на чл.115 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1 на чл.115 ЗДДС. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие, като освен реквизитите по чл. 114 ЗДДС известието към фактурата задължително съдържа и номера и датата на фактурата, към която е издадено известието и основанието за издаване на известието.

Съобразно постановеното отново става ясно, че за приспадане на данъчен кредит при издаден документ по чл.115 ЗДДС е необходима, реална, т.е. действително извършена доставка на конкретна стока /или услуга/, която впоследствие да е била развалена. /т.е. изискуемо е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДС/ Само по себе си извършено плащане, без правно и фактическо основание не може да бъде прието за обстоятелство по чл.71, т.1, вр. чл.115 ЗДДС.  

Предвид изложеното, в настоящия случай обстоятелствата свързани с прехвърлянето на собствеността, респ. наличието на реална доставка по чл. 6 ЗДДС са ирелевантни, като хипотезата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС в случая не е приложима, тъй като основанието за издаване на процесната фактура е авансово плащане по договор, а не доставка. Настоящият случай касае хипотезата на чл.68, ал.1, т.2 от ЗДДС, и за него е от значение обстоятелството дали и кога е извършено плащането и дали същото плащане е по конкретна доставка, с което разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС свързва изискуемостта на данъка, но не и дали е налице доставка на стоки, което е относимо към хипотезата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл.25, ал.2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Същият юридически факт, но с обратен знак, т.е. връщане /разваляне/ на “извършено от данъчнозадълженото плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка” не е предвиден сред условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.71. Тъй като той изисква наличие на документ по чл.115 ЗДДС, а такъв следва да бъде издаден единствено и само при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката т.е. при изменение на обстоятелства от данъчното събитие или при разваляне на данъчното събитие, но не и при разваляне на описания по-горе юридически факт. Обратното би значело всяко лице да има възможност за заобикаляне на закона чрез избор на момента в който да развали една /мнима или не/ бъдеща доставка и така лично да преценя дали и кога да ползва данъчен кредит според текущите си обороти за месеца.

Наред с това, липсват каквито й да е доказателства за действителност на датата, посочена в анекса на л.93 за прекратяване на правоотношението, но не това е същественото в случая, тъй като не тази дата определя началото на петдневния срок за изготвяне на кредитното известие. Видно от Авизо –местен превод на л.95, обратното плащане е направено на 28.07.2009г. , като именно това е основанието за изготвяне на кредитно известие, а не анексът за разваляне. / по аргумент от изложената и възприемана в практиката теза, че авансовото плащане на е данъчно събитие, а юридически факт който води до изискуемост на данъка/ Щом задължението за плащане на данъка е възникнало при плащането на сумата по предварителния договор, а не при сключването на предварителния договор, то правото на ползване на данъчен кредит и задължението за изготвяне на данъчен документ по чл.115 от ЗДДС в 5-дневен срок възниква отново след извършване на обратното плащане. То в настоящия казус е сторено месец след изготвяне на кредитното известие. Следователно последното е изготвено преждевременно, без основание към момента на изготвянето му, поради което липсва и основание за ползване на данъчен кредит през същия месец – юни.

Независимо от изложеното дотук, дори и при липса на горните аргументи липсва основание за ползване на данъчен кредит и възстановяване на внесен ДДС за разглеждания месец и поради изложените по-долу причини:

Процесната фактура е издадена като такава за авансово плащане, а жалбоподателят твърди, че се има предвид предварителен договор между него и „Строителна механизация 2000" АД - гр.Стара Загора от 20.10.2007г.

При преценка на така представения договор съдът констатира следното: Чл.1 от същия предвижда, че продавачът „Моллова курия”ООД се задължава да продаде на купувачът „Строителна механизация 2000" АДстроителна и земеделска техника при обща стойност на техниката в размер на 530 000,00 лева с начислен ДДС”. Предметът на сделката не е конкретно специфициран освен в цитирания опис на техниката с посочени 15бр. позиции от дата 20.10.2007г., но с положен подпис и печат само на „Моллова курия”ООД. Самият договор в текста не предвижда подобно препращане, поради което съдът счита, че този опис е неотносим към договора, като допълнително отчита и факта, че посочените в него вещи (освен по позиции №10, №11 и №15) трудно биха се квалифицирали като строителна и земеделска техника. В т.2 на жалбата е посочено, че „Към предварителния договор е приложен и опис на строителна и земеделска техника, която е била налична към датата на предварителния договор и е следвало да бъде предадена на купувача на датата на сключване на окончателния договор”. Посоченото твърдение остава недоказано в хода на съдебното производство, още повече, че след като същата е била налична и по сделката е била платена на купувача почти 74% от цялата й стойност, не става ясно защо стоката не е предадена. Според чл.7 на договора, купувачът има право да получи договорената  строителна и земеделска техника, но тъй като на практика договорът е без действителен предмет и е невъзможно да се установи каква точно е същата, то тя не би могла да бъде получена доказателство за което е и обстоятелството, че е била налична, но не е получена въпреки извършеното плащане на по-голямата част от цената. Липсата на предмет у един договор е основание за неговата НИЩОЖНОСТ.

Чл.3 от предварителния договор предвижда, че „купувачът дължи плащането на договорената цена по следния начин: авансово сумата от 392 400,00 лв. с начислен ДДС, платима в едномесечен срок от датата на подписването на договора и второ плащане на остатъка в размер на 137 600, 00 лв. с начислен ДДС, платим при сключване на окончателния договор за прехвърляне на собствеността, но не по-късно от 25.06.2009г.” Изискванията за авансовото плащане са реализирани чрез издаване на посочената фактура №0000000002/ 20.11.2007г., с данъчна основа 327 000 лева и ДДС 65 400 лева. Съдът намира за необходимо да отбележи, че макар същата да е издадена на датата на сключване на договора и да отговаря като посочени суми на тези, предвидени в него, от текста на посочената фактура по никакъв начин не става ясно, че авансовото плащане е извършено именно в тази връзка. За превода е представено авизо местен превод от 20.11.2007г. (лист 64), като същото е съотнесено с посочената фактура, но отново не е обвързано с предварителния договор. Страните са посочили в чл.2, че най-късният срок за сключване на окончателния договор и срок на окончателно плащане е до 25.06.2009г. Съдът напълно възприема твърдението на административния орган, изразено в решението на директора на Дирекция „ОУИ”, че от представения предварителен договор не става ясно как ревизираното лице в качеството на продавач ще изпълни задълженията си по чл.4 „да извърши и преведе за своя сметка договорената техника в полза на трети лица” (неуточнени и непосочени нито в договора, нито по какъвто и да е друг начин в хода на административното или съдебното производство); „да не се разпорежда с договорената техника в полза на трети лица” и „да се яви и сключи окончателния договор в сроковете и при условията на настоящият договор.”  Не на последно място в чл.8 е предвидено, че „в случай, че продавачът не изпълни условията по настоящия договор, да се счита за анулиран”, но неизпълнението на тази клауза не е скрепено със санкция. Отделно от това не следва да бъде подминаван факта, че се касае в по-голямата си част за вещи, представляващи МПС, пазарната стойност на които зависи от обстоятелството дали същите са в движение или са отписани от регистъра при КАТ и са негодни за движение по пътищата. За нито едно от описаните МПС не се представят и доказателства за техническата му изправност и годност – сключени застраховки “гражданска отговорност” за процесния период, талони за преминат технически преглед, и т.н., което обстоятелство сочи по-скоро на фактическа липса на описаната стока сред активите на жалбоподателя и присъствието й единствено документално в инвентарната книга на дълготрайните активи. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че анализираният договор е съставен с цел да бъде упражнено право на данъчен кредит, но още към момента на изготвяне на фактурата за авнсовото плащане, както бе посочено по-горе страните са нямали воля за постигане резултата на бъдещата сделка, поради което издадената въз основа на него фактура 0000000002/20.11.2007г. и кредитно известие 0000000041/30.06.2009г. не отразяват реално осъществените в обективната действителност юридически факти.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства и в съответствие с указанията на касационната инстанция е назначена ССЕ. Без посещение намясто в двете дружества, с договорка с жалбоподателя за изпращане на копия от нужните й документи по електронен път, в.л. е направило правен извод за надлежно отразяване на счетоводните операции по повод издадената спорна фактура за авансово плащане и кредитното известие и в двете страни по развалената сделка. Така изпратените й документи не са заверени за верността им с оригинала, като жалбоподателят сам се е поставил в състояние да предостави за изготвяне на заключението на в.л. негодни и недопустими правни средства.без заверка за верността им с оригинала и без проверка на данните при източника. По тази причина така изготвеното заключение съдът не кредитира, а и същото от друга страна не е в състояние да промени направените по-горе изводи на съдебния състав.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на решаващия орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 1758 лева, определено по реда на чл.8, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/07.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата наМоллова курия” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Т.П.Н. против ревизионен акт № 2001000187/17.05.2010г., издаден от В.Б.Ж.. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас – ИРМ Сливен, потвърден с Решение №РД-10-219/13.07.2010г., произнесено от Директора на Дирекция “ОУИ”– гр.Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Моллова курия” ООД със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Т.П.Н. да заплати на Дирекция “ОУИ” – гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1758 (хиляда седемстотин петдесет и осем) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:…………………………………