Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:746                                 17.04.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми март                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 563 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Ж.Г.К., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ“Ж.К.“, ЕИК-****, гр.Ахтопол, ул.Зеленика №22, против Национална агенция по приходите (НАП), ЕИК-****, гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №52, за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 350лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 486/2017г. на Районен съд - Бургас в производството по обжалване на наказателно постановление (НП) № 2702-F128745/09.09.2016г. на зам.директора на ТД на НАП-Бургас, ведно със законната лихва влизане в сила на решението за отмяна – 05.05.2017г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на НП, ищецът е ангажирал адвокат, който го е защищавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 350лв. Това НП е било отменено от съда с решение по НАХД № 486/2017г., поради което позовавайки се на тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълк.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС, както и на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., ищецът претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но чрез представляващия го пълномощие адвокат Ю.Н. от АК-София, представя писмено становище в което поддържа исковата претенция и пледира за уважаването й. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение, като представя нарочен списък.

Ответникът Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител – юрисконсулт М. К.-Т., в отговора на исковата молба и пред съда оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че липсват доказателства за договореното и платено адвокатско възнаграждение. Намира също, че е било налице виновно извършено и съставомерно нарушение, а наложеното административно наказание е отменено от съда на процесуално основание, а не поради липса на нарушение – жалбоподателят е бил квалифициран като осигурител, вместо като самоосигуряващо се лице. В тази връзка счита, че размера на претендираното обезщетение следва да бъде определен съгласно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. По изложените съображения пледира за отхвърлянето на иска и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска, тъй като са налице доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което се явява пряка и непосредствена вреда за ищеца. Пледира исковата претенция да бъде уважена с присъждане на разноските за настоящото производство, които са в минимален размер.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 2702-F128745/09.09.2016г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, на ищеца Ж.Г.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.355, ал.1  от КСО, за това, че не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец май 2014г.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд - Несебър, за което е образувано НАХД № 486/2017г. С решение № 575 от 06.04.2017г. (л.33), съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Срещу това решение не е била подадена касационна жалбата и то е влязло в сила на 05.05.2017г. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред съда, жалбоподателят е бил представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Юлияна Велинова Николова от АК-София, която е изготвила жалбата срещу НП, не се е явила при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, но е представила писмено становище по съществото на спора (л.29). Видно от представения още с жалбата срещу НП договор за правна защита и съдействие, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 50лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

ТД на НАП-Бургас не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на НП в частта за наложена глоба в размер на 50 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна е направила възражение, че липсват доказателства за договореното и платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения по НАХД № 486/2017г. на Районен съд - Несебър договор за правна защита и съдействие, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 350лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 350 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Съдът намира за несъстоятелни развитите в отговора по исковата молба възражения, че претендираното обезщетение следва да се определи по реда на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. В посочената норма е регламентирано, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В настоящият случай не би могло да се приеме, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, като е ангажирал адвокат за процесуален представител във воденото съдебно производство, за което ангажиране е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение. Повод за нуждата от адвокатска защита е издаденото НП, като няма значение на какво основание същото е отменено от съда – процесуално или материално-правно. След като същото е отменено, е налице първата предпоставка за да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 350лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от установяване на увреждането, което е станало с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП.

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста и петдесет лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 350лв. е с малко над минималния размер за подобни дела, който е 300лв., поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 50лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представения списък за разноски (л.27) и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2018г. (л.13). Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите, ЕИК-****, гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №52, да заплати на Ж.Г.К., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ“Ж.К.“, ЕИК-****, гр.Ахтопол, ул.Зеленика №22, обезщетение за имуществени вреди в размер на 350лв. (триста и петдесет лева), вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по обжалване на наказателно постановление № 2702-F128745/09.09.2016г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, ведно със законната лихва от 05.05.2017г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ЕИК-****, гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №52, да заплати на Ж.Г.К., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ“Ж.К.“, ЕИК-****, гр.Ахтопол, ул.Зеленика №22, сумата от 350лв. (триста и петдесет лева), за разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: