Р Е Ш Е Н И Е

 

         664         13.04.2017г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретар И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 563 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Производството е образувано по повод жалба на „МЕЙС МГ“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Драма“ **, представлявано от управителя Г.К. против издадената от директора на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Бургас заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-15-0227112/13.02.2017 г. , с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС, вр. чл.186, ал.3 и чл.187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на     чл.42, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите чл.185, ал.1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – фитнес зала, находяща се в гр. Бургас, ул. Драма **, стопанисвана от Мейс МГ ЕООД с ЕИК ** за срок от пет дни, като е забранен достъпа до обекта – фитнес зала, находящ се в гр. Бургас, ул. “Драма” ** за срока на ПАМ.

Заявено е твърдение, че така постановената заповед е на първо място незаконосъобразна поради липса на допуснато от страна на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите, тъй като установената от административния орган фактическа обстановка не съответства на действителната. Жалбоподателят обяснява, че притежава и съхранява всички документи от и във връзка с фискалните устройства, а именно паспорта, на монтирания и въведен в експлоатация ЕКАФП, както и свидетелство за регистрация на фискалното устройство. Обяснява, че същите документи са били „незабавно“ представени 13.02.2017г. с молба с вх.Н ИТ-00-1655 от 13.02.2017г. 

Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ – 1657/29.12.2016г., на Изпълнителния директор на НАП, където съгласно т. 1 Директорите на Дирекции „Контрол“ при ТД на НАП са упълномощени от органа да налагат ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

От жалбоподателя и ответника по жалбата се представят идентични доказателства, а именно съставения при проверката Протокол сер№ АА 0227112, справка за експлоатирани от жалбоподателя обекти, заявление от управитела на Мейс МГ ЕООД до Директора на ТД на НАП – вх.№ ИТ – 00 – 1655/13.02.2017г., Договор за техническо поддържане на касов апарат с фискална памет №25485/08.09.2016г., справка по инструкция, Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 30.08.2012г., паспорт на фискално устройство с вграден данъчен терминал и контролна лента на електронен носител.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, изпраща писмено становище, в което поддържа жалбата и искането за представяне на пълната административна преписка. Не води свидетел за обстоятелствата около проверката, но и не оспорва констатациите в Протокол за извършена проверка сер. № АА 0227112, който като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на компетенциите му се ползва с доказателствена сила до оборването на авторството или съдържанието му.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас представя пълната административна преписка, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2017 год. служители на ТД на НАП – гр. Бургас извършили проверка на търговски обект – фитнес зала, находящ се в гр. Бургас, ул. „Драма” **, същият стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било констатирано, че липсва лице на трудов договор а установеният намясто фитнес инструктор – М.К. изпълнявал служебни функции по договор за изработка, (т. нар. граждански договор). Същият не представил паспорт на установеното в търговския обект фискално устройство. Такъв бил представен пет дни по-късно – на 13.02.2017г. с нарочна молба с вх.№ ИТ – 00 – 1655/13.02.2017г.

Констатациите за липса на паспорта на фискалното устройство в търговския обект  са били отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) № N 0227112/08.02.2017г. В същия било отразено, че работещия в залата М.К. не оказал съдействие и отказал да подпише ПИП № 0227112. На 13.02.2017 год., административният орган – Директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.42, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗДДС и е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № ОП – 15 – 0227112/13.02.2017г., с която е разпоредил срещу „МЕЙС МГ“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Драма“ **, представлявано от управителя Г.К. да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – зашечатване на търговски обект – фитнес зала, находящ се в гр. Бургас, ул. Драма ** за срок от пет дни. Със същата заповед е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като по делото се представят надлежни доказателства за датата на уведомяване на жалбоподателя за спорния акт – 20.02.2017г., а жалбата е входирана на следващия ден 21.02.2017г. Подадена е от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неснователна по следните съображения:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта не е съхраняван оригинал или копие на паспорта на ЕКАФП. Този факт не се отрича от жалбоподателя дори и в жалбата му, напротив уточнява се, че копие на паспорта е било представено в ТД на НАП на 13.02.2017г..

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."д" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ОП – 15 – 0227112/13.02.2017г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за една констатирана липса на документ – паспорта на регистрираното и функциониращо в обекта ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП №0224112/08.02.2017г., а от друга подробно е мотивирал определената минимална продължителност на срока на ПАМ

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“д“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им. 

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”д” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.42, ал.1 от Наредбата

Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – и.д. Директор на ДТ на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ОП – 15 – 0227112/13.02.2017г.  е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от пет дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, големината на търговския обект и липсата на отразени в същия приходи или минималния размер на отразените по дни, което нямя да доведе до сериозни финансови загуби на жалбоподателя.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Упражняването на  търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната функция на ПАМ.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕЙС МГ“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Драма“ **, представлявано от управителя Г.К. против издадената от директора на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Бургас заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-15-0227112/13.02.2017 г., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС – "запечатване на търговски обект – фитнес зала, находяща се в гр. Бургас, ул. Драма **, стопанисвана от Мейс МГ ЕООД с ЕИК ** за срок от пет дни и е забранен достъпа до обекта – фитнес зала, находящ се в гр. Бургас, ул. “Драма” ** за срока на ПАМ.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: