О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

399

 

гр. Бургас, 10. 03. 2017г.

 

Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 562 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл.60, ал.4 от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „МЕЙС МГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Драма“ ***, представлявано от управителя Г.Г.К. против издадената от директора на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Бургас заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-15-0227112/13.02.2017 г. В жалбата е материализирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и искане за отмяната му.

Административен съд Бургас, като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира следното:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0227112/13.02.2017 г. е връчена на управителя и представляващ „МЕЙС МГ“ ЕООД на 20.02.2017 г. (съгласно разписка на лист 29 от делото), а жалбата е подадена 21.02.2017 г., т.е. в 3-дневния срок по чл. 60, ал.4 от АПК. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването и може да иска отмяна и спиране на допуснатото предварително изпълнение. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представената административна преписка се установява, че със заповед № ОП-15-0227112/13.02.2017 г. е наредено на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – фитнес зала, находяща се на адрес гр. Бургас, ул. „Драма“ ***, както и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект на задълженото лице, респ. за правилното определяне на реализираните доходи и размера на публичните му задължения. Посочено е също, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, а и от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди.

Основното възражение на оспорващия е за липсата на мотиви и конкретни доказателства обуславящи приложението на цитираните от органа правни основания за допускане на предварителното изпълнение. Съдът приема за основателно това възражение, тъй като съдържанието на обжалваното разпореждане е лишено от конкретни фактически основания и в този смисъл то съдържа единствено формално цитиране на текста на закона. Разпоредбата на чл. 60, ал.1 от АПК урежда няколко различни хипотези, при наличието на които е възможно допускане на предварително изпълнение на административния акт, като предвид липсата на легални дефиниции за вложените в отделните хипотези понятия, то за органа съществува задължението да извърши преценка за всеки конкретен случай, за всяко едно от обстоятелствата, които за разлика от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не се презюмират. В този смисъл за административния орган е и доказателствената тежест за тяхното установяване. Съдът приема, че в разглеждания случай органът не е изпълнил тези свои задължения и не е посочил конкретните фактически съображения за допускане на предварителното изпълнение. От изложените мотиви на органа не се установява нито как, нито защо установеният факт, че в търговски обект – фитнес зала, находяща се на адрес гр. Бургас, ул. „Драма“ ***, не се съхранява паспорта на монтирания и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет и с посочен индивидуален номер, налага допускането на предварителното изпълнение на наложената мярка за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или създава опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито как от закъснението на изпълнението на тази мярка може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следва, че административният орган е постановил един немотивиран акт, който лишава съда от възможността да извърши преценка за наличието или отсъствието на законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, а от гледна точка на засегнатия субект е налице нарушаване на правото му на защита, чието упражняване е невъзможно при съществуващата неяснота в обжалваното разпореждане. В този смисъл е и константна съдебна практика приета с определение № 9108/30.06.2010 г. по адм. дело № 8059/2010 г. на ВАС, І отд.; определение № 15861/01.12.2011 г. по адм. дело № 15052/2011 г. на ВАС, VІІІ отд.; определение № 10870/23.09.2009 г. по адм. дело № 11925/2009 г. на ВАС, І отд. и др. Т.е. разпореждането за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-15-0227112/13.02.2017 г., е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което и съдът го отменя.

Изложените съображения за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение правят основателно и искането за спиране на предварителното изпълнение до окончателното решаване на въпроса с влязло в сила определение.

 

По разноските.

Оспорващият не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.60, ал.5 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ разпореждането за допускане на предварително изпълнение на издадената от директора на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на НАП-Бургас заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-15-0227112/13.02.2017 г. и

СПИРА допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на въпроса с влязло в сила определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: