Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 1133/08.06.2018 година, гр.Бургас

 

            Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С. и

прокурор Андрей Червеняков,

разгледа адм.д. № 561/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от адвокат И.В. от АК – София, като процесуален представител на Д.А.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по съдебно обжалване на отменено наказателно постановление (НП) № 22 – 0000259/16.08.2017 година на началника на Областен отдел – Бургас на  ИААА.

В исковата молба се заявява, че за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Бургас по н.а.х.д. № 4302/2017 година ищецът е направил разноски в размер на 300 (триста) лева, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д.№ 2/2016 година на ОСС на ВАС, които подлежат на обезщетяване от ответника. Търси се лихва върху претендираната сума – от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП. Иска се присъждане на разноски в настоящото производство

Ответникът по иска, чрез процесуален представител, признава основателността на иска – в частта за претърпените имуществени вреди от обжалването на НП пред съд, както и за лихвата, дължима от датата на влизане в сила на решението. Счита исковата претенция за присъждане на разноски в настоящото производство за неоснователна, защото с действията си не е дал повод за завеждане на иск по ЗОДОВ. Заявява, че в решението на РС – Бургас не е присъствал осъдителен диспозитив за заплащане на разноски на жалбоподателя, а ищецът или негов представител не са правили изявление пред ИААА, че следва да им бъдат заплатени направените разноски. От друга страна в самата агенция вече има създадена трайна практика за доброволно плащане на разноски за адвокатски възнаграждения, направени в съдебни производство по обжалване  на НП. Поддържа, че в тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена.

Прокурорът пледира неоснователност на иска в частта относно търсените разноски в настоящото производство.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество тя е частично основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 22 – 0000259/16.08.2017 година на началника на Областен отдел – Бургас на  ИААА на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 95 ал.1 т.4 от Закона за автомобилните превози.

След проведено обжалване от Д.А., с решение № 2085/20.12.2017 година по н.а.х.д. № 4302/2017 година на РС издаденото НП е отменено. Решението на РС е влязло в сила на 18.01.2018 година (лист 7 - 8).

В процеса пред районния съд настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева, които се признават от ответника - ИААА.

След влизане в сила на решението на РС, ищецът или негов процесуален представител не е отправял искане или покана до ответната администрация да му бъде възстановена сумата, която е заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – по обжалване на НП.

По настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018 година, според който ищецът А. е заплатил на адвокат И.В. сумата от 400 (четиристотин) лева за „изготвяне на искова молба и процесуално представителство“, без да е конкретизирано във връзка с какво правоотношение (или какъв спор) е сключен договора. От обратната страна на представения договор за правна защита – на пълномощното е посочено, че важи „за една“ инстанция – „Админ. съд Бургас“ (лист 4).

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на РС е отменено НП, издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита производството по обжалване на наказателно постановление пред РС.

От основателността на основния иск произтича и основателността на акцесорния за присъждане на лихва върху претендираната сума - от момента на влизане в сила на съдебния акт до окончателното изплащане на обезщетението.

Неоснователен е, обаче, искът за присъждане на разноски в настоящото производство.

Съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

От установените факти по делото съдът прави извод, че ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на претенцията си към ответника, преди предявяване на настоящата искова молба до АдмС - Бургас. До ИААА не е подавано искане или покана за заплащане на обезщетение 300 лева в резултат на претърпените имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РС. Предвид изявлението на ответника за признаване на иска и необорения от ищеца твърдян отрицателен факт, заявен още с отговора на исковата молба – липса на изявление/покана за дължимост на търсеното обезщетение, съдът приема, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В производството пред съд по обжалване на НП, при отмяна на постановлението, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение. Претендирането на тези разноски (имуществени вреди) е предоставено на волята на жалбоподателя и за да настъпи тяхната изискуемост (съответно да възникне задължение за ответника да ги заплати) ответникът следва да бъде поканен доброволно да обезщети жалбоподателя. Едва след този момент, при неизпълнение в дадения срок и по поискания начин, е налице основание за търсене на обезщетението по съдебен ред, защото с поведението си ответникът вече е дал повод за завеждане на дело. Доколкото настоящият случай не е такъв, исковата молба – в частта за разноските, е неоснователна. От своя страна, ответникът не е претендирал разноски по настоящото дело.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Д.А.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес *** сумата от 300 (триста) лева обезщетение за причинени имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от 18.01.2018 година до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

 

ОТХВЪРЛЯ  исковата молба на  Д.А.А. с ЕГН ********** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в частта за присъждане на разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                           

 

                                                             СЪДИЯ: