Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 919           Година 16.05.2016             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина БЪЧВАРОВА                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                               2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря И.Л.

Прокурор Г.М.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 561 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.П.М. с ЕГН ********** *** против решение № 4/19.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 460 по описа за 2015г. на Районен съд Поморие. Счита решението за незаконосъобразно. Оспорва авторството на вмененото му деяние и счита, че същото е недоказано. Възразява за допуснато процесуално нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, досежно мястото на извършване на нарушението. Иска се отмяна на съдебния акт и измененото наказателно постановление.

Ответникът – Регионална дирекция по горите Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Поморие е изменил наказателно постановление № 836/16.10.2015г. издадено от директора на РДГ Бургас с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение по чл.266, ал.1, във връзка с чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ), като е намален размера на глобата на 1 500 лева. При постановяване на решението си съдът не е открил съществени процесуални нарушения, като възраженията на наказаното лице в тази насока е намерил за неоснователни. По същество е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на М. на соченото основание, тъй като събраните по делото доказателства сочат, че именно той е разтоварил дървата на посочените в наказателното постановление дата и място, без да има превозен билет за това, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.266 ал.1, във връзка с чл.213 ал.1 т.2 ЗГ. Наложеното от наказващия орган административно наказание в размер над средния такъв, съдът е преценил като необоснован и предвид липсата на данни за имотното състояние на лицето, както и за особени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и съобразявайки количеството на незаконно разтоварената дървесина, съдът е изменил размерът на наказанието на 1 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за правомерно ангажиране отговорността на касатора, на соченото основание.

С наказателно постановление № 836 от 16.10.2015г. издадено от Директора на РДГ Бургас на С.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за това, че на 05.08.2015г. в гр.Поморие, ул. „Гео Милев“ №18а е разтоварил 15 пр.куб.м. нарязани дърва – „дъб“ и „цер“, без превозен билет, в нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Разпоредбата на 213, ал.1, т.2 от ЗГ, забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.“. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че в същите се съдържат няколко различни и самостоятелни хипотези, с настъпването на всяка една от които се осъществява самостоятелен състав на административно нарушение, като изпълнителните деяния са изчерпателно разграничени и посочени от законодателя, а именно: покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина.

Възраженията на касатора за липсата на безспорно установяване на авторството на вмененото му нарушение е основателно. В случая отговорността на С.М. е ангажирана за това че „разтоварва“ дървесина без превозен билет, но подобно изпълнително деяние не се установява същият да е осъществил на посочените в акта и наказателното постановление дата и място. От събраните в проведеното административнонаказателно и съдебно производство доказателства не става ясно как точно е установено, че именно касаторът е осъществил състава на нарушението за което е ангажирана отговорността му. В тежест на наказващият орган е да установи авторството на вмененото нарушение, като в случая последният безспорно не е изпълнил това свое задължение.

Видно от показанията на актосъставителя Д. дадени пред първата инстанция, същият не споделя непосредствени възприятия относно разтоварването на дървата, напротив посочва „не съм го видял в момента, когато е разтоварвал дървата, нито колегите са го видели“. От изнесените в съдебно заседание пред районния съд факти, който актосъставителят всъщност е възприел по данни от трети лица се установява, че касаторът М. е “докарал“ дървата, а не е „разтоварвал“ същите. По отношение на този правнозначим факт изводът на първоинстанционния съд, че това е бил именно касаторът М. е необоснован, като по делото няма нито едно пряко доказателство, което да сочи, че именно той е разтоварвал дърва без превозен билет, а въз основа само на косвените такива не може да бъде направен несъмнен и обоснован извод за това, за да бъде ангажирана неговата отговорност. Доколкото в рамките на проведеното административнонаказателно производство, обстоятелствата във връзка със съществени елементи на нарушението са останали неизяснени, следва да се приеме, че по делото не е безспорно установено, че именно санкционираното лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, поради което неправилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, която не може да почива на предположения. Следва да се има в предвид, че с оглед събраните по делото доказателства лицето е можело да бъде санкционирано за това, че транспортира дървесина, която не е съпроводена с превозен билет, но не и за това, че разтоварва същата.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постановено друго с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 4/19.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 460 по описа за 2015г. на Районен съд Поморие.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 836 от 16.10.2015г. издадено от  директора на Регионална дирекция по горите Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

 

                                                                                                  2.