Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:              355                        23.02.2015г.                                    гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети февруари,                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 55 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Д., ЕГН-**********, със съдебен адрес:***, партер, офис 2, против решение №1912/01.12.2014г. постановено по НАХД №3961/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-5426/12.05.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради необоснованост и противоречие със закона и да отмени оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв.С.К., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Зам.кмета на Община Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Бургас с решение №1912/01.12.2014г. постановено по НАХД №3961/2014г., е потвърдил наказателно постановление (НП) № НП-5426/12.05.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП, на Д.Н.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

 Санкцията е наложена за това, че на 04.05.2014г. в 12,45ч в гр.Бургас, МПС с рег.№А7549АТ, марка „Опел“, собственост на касатора, е било паркирано на бул.Демокрация срещу №8 като втори ред, успоредно на оста на пътя до друго паркирано МПС с рег.№А5576КВ. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №055123/04.05.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал е извод, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на закона

Основното възражение на касатора е, че при постановяване на решението си Районен съд Бургас не е изложил мотиви, с които да обоснове наличието на нарушението. Излагат се оплаквания, че касаторът не е в състояние да разбере какво нарушение е извършил поради двусмисленото описание на същото, тъй като дадената правна квалификация е неточна и не отговаря на обективната истина.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е правилно по следните причини:

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението е било установено от компетентен орган със съставяне на протокол, който е официален документ. Съгласно нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

От събраните пред първата инстанция доказателства безспорно се установява, че нарушението е правилно описано както в съставения АУАН, така и в наказателното постановление, поради което не се доказа твърдението на касатора за нарушение в тази част на наказателното постановление.

Неоснователно е и твърдението, че съдът превратно е тълкувал събраните доказателства. Съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл законодателят е възложил тежестта на доказване върху касатора. Правилна е и правната квалификация на нарушението по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП. Видно от изготвените по време на установяване на нарушението фотоснимки, които са описани в съставения протокол и по този начин са приобщени към доказателствения материал, автомобилът на касатора с рег.№А7549АТ, е бил паркиран до паркирано друго превозно средство – МПС с рег.№А5576КВ, от страната на движението, с което Д. е нарушил забраната на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран по чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП, защото е паркирал като втори ред по посока на движението, до спряло МПС и то в активната лента за движение – видно е, че предната и задната десни гуми на автомобила му са застъпили пътната маркировка на лентата за движение. Факт е, че с деянието си касаторът вероятно е осъществил в условията на идеална съвкупност и състава на нарушение по чл.98, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, защото паркираният от него автомобил е създавал пречка за движението на другия автомобил – МПС с рег.№А5576КВ, но за това той не е бил санкциониран, поради което съдът не намира за нужно да обсъжда обстоятелствата по тази правна квалификация. В случая е важно, че осъществяването на нарушението за което Д. е санкциониран – по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП, несъмнено се доказва от събрания по делото доказателствен материал и в тази насока е правилна преценката на първоинстанционния съд.

 Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № НП-5426/12.05.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1912/01.12.2014г. постановено по НАХД №3961/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.