Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №1324

 

гр.Бургас, 19 юли 2012г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. №55 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Хаас България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***; представлявано от Б.Х.Ш. -  управлител,  против Предписания, обективирани в протокол за извършена проверка с изх.№3235/16.12.2011г. на Г.К. – старши инспектор, В.В. – ст.инспектор и Р.Б. – мл.инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас, в частта, в която е предписано на дружеството да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения на посочените работници в дружеството за периода от м.декември 2010 г. до м.август 2011 г., както и да не допуска без писмено искане от страна на работниците  или служителите ползване на неплатен отпуск съгласно изискванията на чл.160 от КТ . Излагат се доводи за незаконосъобразност на предписанията в оспорената част, като издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което се иска същите да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.Пенчев поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата и иска от съда да потвърди обжалваните предписания като законосъобразни.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК, отговаря на изискванията по чл.150 от АПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Разпореждане за спиране на цялата дейност в обект по чл.221 от ЗВД №338/06.01.2011г. на Регионална ветеринарномедицинска служба гр.Бургас във връзка със Заповед №РД11-11/06.01.2011г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба поради усложнена епизоотична обстановка в региона, е бил затворен обект месодобивно и месопреработвателно предприятие, находящо се в с.***, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В тази връзка е била издадена Заповед №1/07.01.2011г. на управителя на дружеството, с която е наредено прекратяване на дейността на дружеството до отмяна на посочената заповед, като всички работници и служители към датата на заповедта са пуснати в неплатен отпуск до пълната отмяна на епидемията.

Със Заповед №РД11-173/ 09.07.2011г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на харните Заповед №РД11-11/06.01.2011г. е била отменена.

По делото са представени жалби от П.Д.П. – шофьор на специален автомобил; Я.Г.К. – магазинер; З.Д.П. – работник, обработка на вътрешности; Я.Т.Т. – касиер счетоводство; всяка от които с индивидуален входящ номер от 18.11.2011г., с които посочените лица като служители на „Хаас България”ЕООД са сезирали компетентния административен орган за нарушения на трудовото законодателство. На 21.11.2011г.  такива жалби са подали В.С.Д. - работник, обработка на вътрешности и И.С.М. – колач, в които се излагат аналогични обстоятелства.

Въз основа на жалбите, длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас са извършили проверка  на дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, като проверката на място на 09.12.2011г. е реализирана в обект месодобивно и месопреработвателно предприятие, находящо се в с.***, а по документи - на 15 и 16.12.2011г. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка с изх.№3235/16.12.2011г., като за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ на „Хаас България” ЕООД са дадени 24 бр. задължителни предписания относно изплащането на пълен размер на трудовото възнаграждение на посочени лица за всеки от месеците от декември 2010г. до ноември 2011г. включително; да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение, за оставане на работа след прекратяването на трудовото правоотношение; за действия на работодателя във връзка спазването на процедурата при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие  и предаването на трудовите книжки; във връзка с обслужване на работещите от служба по трудова медицина; да се направи оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите; да се извършат измервания от лицензирана фирма на факторите на работната среда за обекта и измервания, доказващи ефективността на защитните мероприятия срещу поражения от електрически ток, както и да се определи в писмен вид видовете инструктажи и обучения на персонала. Протоколът е връчен на надлежно упълномощен представител на дружеството на 16.12.2011г. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че е реализирано обжалване по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда”.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, след като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на жалбата, намира, че същата е подадена против принудителните административни мерки, състоящи се в задължителни предписания на контролните органи на инспекцията по труда, които пряко засягат интересите на жалбоподателя и създават задължения за него. Предмет на оспорване са предписания, които обективират задължение на „Хаас България”ЕООД да изплати „в пълен размер трудовите възнаграждения на посочените работници в дружеството за периода от м.декември 2010 г. до м.август 2011 г., както и да не допуска без писмено искане от страна на работниците  или служителите ползване на неплатен отпуск съгласно изискванията на чл.160 от КТ”, така както изрично е посочил жалбоподателя в сезиращата жалба. Искането за отмяна е по отношение на оспорените предписания.

При изложените факти, съдът, формира следните правни изводи:

 

Оспорените принудителни административни мерки не страдат от пороците, наведени с жалбата. В съответствие с изискването на чл.146 АПК при служебната проверка за законосъобразност, съдът констатира, че принудителните административни мерки са издадени от компетентни органи – инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас, на които съгласно нормата на чл.404, ал.1 от КТ е предоставено правомощие за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство (т.1), т.е. контролните органи са материално и териториално компетентни.

Като принудителни административни мерки, предписанията имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и издаването им следва да е съобразено с изискванията на този кодекс. Волеизявлението за налагане на оспорените принудителни административни мерки е обективирано в писмена форма – протокол за извършена проверка от 16.12.2011г., който съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването им.

В тази насока е необосновано възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за съществени нарушения на административно производствените правила при тяхното издаване – съдът не установи подобни нарушения, а липсва и конкрететика в оплакването на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението за противоречие с материалноправни разпоредби. 

В настоящият случай работниците от предприятието на дружеството са пуснати в неплатен отпуск поради спиране на цялата дейност в обекта. Видно от подадените жалби, работниците не са били известени за Заповед №1/07.01.2011г. на управителя на дружеството, с която всички работници и служители към датата на заповедта са пуснати в неплатен отпуск до пълната отмяна на епидемията.

Безспорно е установено, че времето на престой не е по вина на работниците, дори има данни в обратния смисъл, че на практика същите са полагали труд в предприятието на дружеството, през времето за което официално се твърди, че са били в неплатен отпуск.

Според жалбоподателят разпоредбата на чл. 267 ал.1 КТ е неприложима, тъй като престоя е наложен, като резултат от задължително разпореждане на компетентен държавен орган. Този факт е следвало да бъде отчетен, като такъв изключващ задължението му за периода да заплаща трудово възнаграждение , още повече че по време на забраната предприятието не е осъществявало стопанска дейност и не е реализирало приходи от дейността си.

Нормата на чл.267 от КТ, изключва дължимостта на трудово възнаграждение при престой само при установена вина на работника за престоя. В този смисъл, при наличието на каквито и да било други причини за престой работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение.

Безспорно спирането на работата означава престой. Следователно, след като не е установена вина на работниците на дружеството за това, то трудовото възнаграждение им се дължи и липсва основание за отказ същото да бъде изплатено. Работодателят „Хаас България” ЕООД е начислил възнаграждение за времето на престоя, но не го е платил.

Действително работодателя разполага с редица възможности, предоставени от КТ да създаде организация такава, че да сведе до минимум неблагоприятните икономически последици от престоя : да промени едностранно мястото или характера на работата на работника за времето на престоя на основание чл.120 от КТ; да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие по време на престой повече от 5 работни дни по реда на чл.173, ал.7, т.1 от КТ; по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж съгласно нормата на чл.160 от КТ.

Реализирането на която и да е от тях обаче, е свързана със заплащане на трудово възнаграждение. Изключение от това правило, е единствено хипотезата при която на работника се разрешава ползване на неплатен годишен отпуск, но това може да бъде сторено само при изрично заявено желание от работника.  

Ето защо, съдът намира, че предписанията- да изплати „в пълен размер трудовите възнаграждения на посочените работници в дружеството за периода от м.декември 2010 г. до м.август 2011г.”, са постановени при спазване на процесуалните прави и материалноправните разпоредби и съответстват на целта на закона.

            Законосъобразно е и предписанието, че работодателят следва „да не допуска без писмено искане от страна на работниците  или служителите ползване на неплатен отпуск съгласно изискванията на чл.160 от КТ”. Посочената норма предвижда, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж ( хипотеза, коментирана по- горе). Според Заповед №1/07.01.2011г. на управителя на дружеството, издадена на следващия ден след Разпореждане за спиране на цялата дейност в обект по чл.221 от ЗВД №338/06.01.2011г., е разпоредено персонала да бъде пуснат незабавно в неплатен отпуск. По делото са представени молби за ползване на неплатен отпуск както следва:

от И.С., технолог – за 06.07.2011г.; за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г. и за 21 работни дни, считано от 01.10.2011г.;

от И. С. С., работник за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г. и за 21 работни дни, считано от 01.10.2011г.;

от А. Д. В., шофьор - за 06.07.2011г.; за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г. и за 21 работни дни, считано от 01.10.2011г.;

от Ж. Г. М., инвентарчик - за 7 работни дни, считано от 20.09.2011г. и за 21 работни дни, считано от 01.10.2011г.;

от П.Д.П., шофьор - за 3 работни дни, считано от 03.01.2011г. (ирелевантна, тъй като заповедта е издадена на 07.01.2011г.) ; за 06.07.2011г.; за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г. и за 8 работни дни, считано от 13.10.2011г.;

от Я.Г.К., магазинер - за 3 работни дни, считано от 03.01.2011г. (ирелевантна, тъй като заповедта е издадена на 07.01.2011г.); за 06.07.2011г. и за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г.;

от Златка Димитрова Пашева, работник - за 3 работни дни, считано от 03.01.2011г.; за 06.07.2011г.; за 8 работни дни, считано от 19.09.2011г.; за 03.10.2011г.

            Очевидно е, че за периода от 07.01.2011г. до 06.07.2011г. , няма работници, които да са поискали ползване на неплатен отпуск, във връзка с издадената заповед . Същевременно е установено, че са издадени заповеди за ползване на неплатен отпуск на за периоди, на лица които не са поискали това- И.С.М., В.С.Д., Я.Г.К. ,П.Д.П. и З.Д.П. (последните трима са били в неплатен годишен отпуск за период, различен от този за който са изразили желание за ползване на такъв вид отпуск).

След като са налице достатъчно доказателства за това, че дружеството- работодател е разпоредило ползване на неплатен отпуск на лица без тяхто, изрично заявено желание, безспорно е налице нарушение на трудовото законодателство, поради което правилно административният орган е предписал спазването на нормата на чл160 от КТ от страна на „Хаас България”ЕООД.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорените предписания са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, съобразени са с целта на закона да се отстранят допуснатите и да не се допускат за в бъдеще нарушения на трудовото законодателство. Оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд – Бургас, четвърти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хаас България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***; представлявано от Б.Х.Ш. -  управлител,  против Предписания, обективирани в протокол за извършена проверка с изх.№3235/16.12.2011г. на Г.К. – старши инспектор, В.В. – ст.инспектор и Р.Б. – мл.инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас, в частта, в която е предписано на дружеството да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения на посочените работници в дружеството за периода от м.декември 2010 г. до м.август 2011 г., както и да не допуска без писмено искане от страна на работниците  или служителите ползване на неплатен отпуск съгласно изискванията на чл.160 от КТ .

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му с касационна жалба.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: