РЕШЕНИЕ

 

        № …………….             дата 18 март 2009 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 09 март 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 55 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № 859/12.12.2008 год. кмет на община Несебър, с която, на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, е разпоредено да бъдат премахнати монтираните върху имот – публична общинска собственост в кв.76 по плана на гр.Несебър, преместваеми обекти – гаражи.

         Заповедта се оспорва от Е.П.П. ***, който твърди, че гаражът, чието премахване е разпоредено, е негова собственост, ползва го повече от 15 години, за което плаща и съответната такса на общината. Счита, че заповедта е издадена при нарушения на административнопроизводствената процедура, като не му е връчена по надлежния ред.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

         Ответната община Несебър се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Представя допълнителни писмени бележки по съществото на спора.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, засегнато от действието на административния акт, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че по повод на постъпил сигнал от жители на гр.Несебър, е било образувано административно производство, в рамките на което е извършена проверка от служители на община Несебър за разположените в УПИ І, кв.76 по плана на града, преместваеми обекти – гаражи. За извършената проверка са съставени множество констативни актове, като този, отнасящ се до процесния гараж е акт № 22/14.03.2008 год. Констатирано е, че в кв.76 по плана на гр.Несебър, е монтиран 1 брой гараж, изпълнен от метални елементи, представляващ преместваем обект, за който липсва разрешение за поставяне.

         Като се е позовал на всички съставени констативни актове № № 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22 и 23, кметът на община Несебър приел за установено, че в имот – публична общинска собственост  - тротоари и улица в УПИ І, кв.76, са монтирани 6 броя еднотипни гаражи с метална конструкция и посочени размери, както и 3 броя еднотипни гаражи със стоманобетонова конструкция и посочени размери. Установил е, че за обектите няма разрешение за поставяне, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗУТ, издал процесната заповед, с която разпоредил да бъдат премахнати монтираните в кв.76 преместваеми обекти – гаражи.

         Така издадената заповед е незаконосъобразна.

         Индивидуалният административен акт следва да отговаря на определени характеристики, измежду които е и изискването за индивидуализация на обекта, за който се отнася издадената заповед за неговото премахване. В настоящия случай кметът на община Несебър е издал заповед за премахване на група преместваеми обекти, ан блок, без същите да са индивидуализирани, включително и процесния, като местонахождение. Посоченият УПИ І в кв.76 по плана на града обхваща определена територия от населеното място и в никакъв случай не може да конкретизира местонахождението на процесния обект като локация – улица или други опорни точки спрямо които да се индивидуализира обекта. В този смисъл остава неясно кой всъщност от всичките констатирани преместваеми обекти представлява процесният. От друга страна, начина по който е съставена заповедта прави обективно невъзможно това конкретизиране, тъй като се отнася за премахване на множество обекти. В този смисъл, тя се доближава повече до общия административен акт, отколкото до индивидуалния такъв. Така формулираната диспозитивна част на заповедта създава едно определяемо, а не определено задължение за изпълнение. Вярно е, че в приложения констативен акт № 22/14.03.2008 год. обектът е конкретизиран в някаква степен, но това не може да санира издаденият впоследствие административен акт, тъй като именно той е правният акт, с който се засяга правната сфера на жалбоподателя, а не съставения констативен акт. Следвало е административният орган за всеки един от констатираните обекти, поставени без разрешение, да издаде самостоятелна заповед за премахването на всеки един от тях, конкретно индивидуализиран. Посочените пороци на издадената заповед съдът преценява като такива, свързани с нарушение на административнопроизводствената процедура, както и на изискването за мотиви и форма на акта и същите са от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за неговата незаконосъобразност на това основание.

         Оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № 859/12.12.2008 год. на кмета на община Несебър, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                       СЪДИЯ:………………...