Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 1080          Година 16.05.2013              град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV – ти състав, осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 559 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началника на Митница Бургас срещу решение № 99/2013г., постановено по н.а.х.д. № 4317 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Р.А.А. ***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 464 от 23.10.2012г., издадено от Началника на Митница Бургас, с което за нарушение по чл.234а,  ал.2 от Закона за митниците, на основание същата разпоредба от закона на Р.А.А. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 274,50лв., представляваща 150 % от митническата стойност на стоката (117 кг, 141 л при 15оС маркирано дизелово гориво) и на основание чл.234а, ал.3 във връзка с чл.233, ал.4 от ЗМ същият е осъден да заплати сума в размер на 183лв., представляващи равностойността на стоката – предмет на нарушението, по митническа стойност. За да постанови решението си, съдът е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочено е, че в акта и в наказателното постановление липсва посочване на нарушените законни разпоредби, които са част от необходимото им съдържание и задължителни реквизити, съгласно изрично указаното в чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Позоваването на чл. 234а от ЗМ съдът е намерил за неуместно и неправилно, като е прието, че тази норма не съдържа правило за поведение, което жалбоподателя е следвало да съблюдава, а установява състав на административно нарушение. Освен това е посочено, че основният състав на нарушението „отклоняване на стоки” съдържа две хипотези – отклоняване на временно складирани стоки или отклоняване на стоки, на които са дадени митнически режим или митническо направление, а отделно самият санкционен състав е бланкетен и по необходимост следва да се прилага във връзка с други нормативни разпоредби или условия, определени от митническите органи. На следващо място съдът обосновал извод и за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно отговорността на наказаното лице е ангажирана в качеството му на „превозвач”, каквото качество изхождайки от съдържанието на легалната дефиниция за „превоз на товари” в §1, т.2 от ДР на Закона за автомобилните превози жалбоподател не е имал към момента на деянието, тъй като е действал като водач на специалния автомобил – автоцистерна при неговото товарене на 09.05.2012г., но това не му придава качество на превозвач. Съвкупната преценка на установените факти е мотивирала съда да приеме, че фактът на деянието и неговото авторство са недоказани, тъй като в случая е налице липса с неустановен произход, но отсъстват доказателства жалбоподателят да е причинил тази липса умишлено или непредпазливо и изобщо отсъстват данни за установена причинноследствена връзка между поведението на същия и настъпването на липсата.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно, като не споделя обаче част от изложените мотиви, довели до отмяна на наказателното постановление.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че от наказващия орган е  допуснат пропуск да се посочи относимата материалноправна разпоредба от Закона за митниците, по отношение на която се твърди, че е нарушена. Съобразно своята формулировка нормата на чл.234а от ЗМ има „бланкетен състав”, при който признаците, дадени в административно наказателната норма, се допълват и специфицират чрез признаци, указани в друг нормативен акт, в случая  Регламент (ЕИО) 2913/92г. и Регламент (ЕИО) 2454/ 93г. Необходимостта този състав да се прилага във връзка с други нормативни разпоредби или условия, определени от митническите органи не се постига чрез цифрово препращане към признаците, представляващи елементи на състава, описани в акта, към който се препраща, в какъвто смисъл са изложените от районния съд мотиви, а чрез включване в състава на нарушението на тези признаци, при описанието му в АУАН и в НП. В конкретния случай, действително при правната квалификация на деянието нито в АУАН, нито в НП са посочени разпоредбите от посочените регламенти, към които се препраща, но в обстоятелствената част на същите е дадено конкретно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, като последното е достатъчно за точна индивидуализация на вмененото деяние, осъществяващо състав на административно нарушение и не е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и не е препятствало възможността му на всеки един етап от производството да прави възражения и да представя доказателства.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че ответникът по касация не притежава качеството „превозвач” за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание. В митническото законодателство липсва определение на понятието  “превозвач”,  като такова се съдържа в §1, т.5  от Закона за автомобилния превоз. Съгласно легалната дефиниция “Превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следователно “превозвач” може да бъде само юридическо лице или едноличен търговец, т.е. санкционирания водач на автомобила няма качеството на превозвач по смисъла на закона.

Действително ответникът по касация на 09.05.2012г. е действал като водач на специалния автомобил – автоцистерна  и същият се явява фактически представител на превозвача („Тиан 2002” ЕООД), но само дотолкова, доколкото е следвало да осъществи натоварване на дизелово гориво с общо тегло 14 818 кг. в „Лукойл Нефтохим Бургас” на посочената дата. Същият обаче не може да бъде държан отговорен за отклоняване на посоченото количество гориво от митнически надзор и неизпълнение условието на режим “износ”, още повече, че в настоящия случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че на 12.05.2012г. ответникът по касация не е бил фактически водач на автомобила, за да се вмени в негова отговорност отклоняване на липсващото количество гориво. В този смисъл следва да бъдат споделени изложените от районния съд подробни мотиви досежно авторството на извършеното деяние, тъй като от административно наказващия орган не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Р.А. е осъществил описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение. В тежест на наказващият орган е да установи авторството на вмененото нарушение, като в случая безспорно той не е изпълнил това свое задължение, още повече, че данните по делото се установява, че няколко дни след натоварването на цистерната, фактическа власт върху същата е упражнявана от друго лице, различно от ответника по касация.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/2013г., постановено по н.а.х.д. № 4317 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.