Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 806/03.05.2017 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С., разгледа адм. дело № 558/2017 година

 

Производството е по глава Х раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на „ТЕРА ВИНИС“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на управление град Сливен, булевард „Братя Миладинови“ **, представлявано от Г.С.Ж. и съдебен адрес:***, против заповед № ЗМ-1000-66 от 02.02.2017 година на началника на Митница Бургас.

Със заповедта на основание чл. 124б ал.1 и ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект" за срок от един месец – за малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители, намиращ се в село Глушник, Община Сливен, стопанисвано от жалбоподателя и на основание чл. 124в ал.1 от ЗАДС е наложена "забрана достъпа до обекта" за срок от един месец, считано от 09.03.2017 година, като е указано наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 08.03.2017 година от управителя Г.Ж. или упълномощено от нея лице. На основание чл. 124б ал.3 от ЗАДС, във връзка с чл. 60 ал.1 от АПК, е допуснато и предварително изпълнение на ПАМ "запечатване на обект".

Жалбоподателя твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати множество съществени процесуални нарушения. Излага аргументи, че като малък винопроизводител в малък обект за винопроизводство не следва да притежава разходомер по силата на чл.22 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 година на Министерство на финансите. Твърди, че неправилно са посочени  основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – началникът на Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация – адресат на оспорения административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство, по силата на препращащата разпоредба на чл. 124б ал.4 от ЗАДС.

Разгледана по същество, е неоснователна.

На 18.07.2016 година е извършена проверка от служители на Митница Бургас на малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители № BG001000В0016, стопанисван от „ТЕРА ВИНИС“ ЕООД, намиращ се в село Глушник, Община Сливен, при която е констатирано, че дружеството в качеството си на регистрирано лице съгласно чл. 56 ал.1 т.2 от ЗАДС, не е изпълнило задължението да използва средства за измерване и контрол, а именно в обекта са липсвали измервателни уреди по показател „обем“ и лаборатория за определяне на показател „алкохолно съдържание“. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка № 988/18.07.2016 година (лист 7-9).

За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1582/11.08.2016 година (лист 21).

По съставения АУАН, от дружеството било подадено възражение, в което се твърдяло, че при съставяне на акта са допуснати множество нарушения, че нарушение изобщо не е извършвано, както и че са налице условия за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (лист 22).

            На 02.02.2016 година, за нарушението, констатирано с АУАН, началникът на Митница Бургас издал НП № 1985/02.02.2016 година (лист 18-19). С НП за нарушение на чл. 114 ал.1 от ЗАДС (във връзка с чл.103а ал.1 от същия закон), на основание чл. 114 ал.1 от ЗАДС е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. На основание чл. 124а ал.1, във връзка с чл. 114 ал.1 от ЗАДС, на „ТЕРА ВИНИС“ ЕООД е било наложено административно наказание - лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта, в който е извършена проверката.

С НП е било посочено, че изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност ще се прекрати по реда на чл. 124а ал.4 от ЗАДС при заплащане на имуществената санкция от 5000 лева.

            Въз основа на издаденото наказателно постановление и на основание чл. 124б ал.1 и ал.2 от ЗАДС, началникът на Митница Бургас е издал процесната заповед № ЗМ-1000-66/02.02.2016 година, с която на основание чл. 124б ал.1 и ал.2 от ЗАДС, на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" по отношение на - малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители, намиращ се в село Глушник, Община Сливен, като на основание чл. 124в ал. 1 от ЗАДС е забранен достъпа до обекта за срок от един месец, считано от 09.03.2017 година, а така също е наредено наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени в срок до 08.03.2017 година от управителя Г.Ж. или упълномощено от нея лице.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

            Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящият състав счита, че заповед № ЗМ-1000-66/02.02.2016 година на началника на Митница Бургас е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 124б ал. 2 от ЗАДС, принудителните административни мерки се прилагат със заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно § 1 т. 25 от Закона за митниците (ЗМ) (в редакцията му към момента на издаване на процесната заповед) митнически учреждения са: Централното митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове. Според чл. 7 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в митници Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свиленград, Свищов, Столична, Русе и Югозападна.

Съобразно изложеното по-горе и разпоредбата на чл. 124б ал. 2 от ЗАДС, материално и териториално компетентен да приложи принудителните административни мерки е началникът на Митница Бургас. По делото не се спори, че физическото лице, подписало оспорената заповед (както и наказателното постановление) е заемало длъжността "началник на Митница Бургас" към момента на издаване на административния акт. При това положение, съдът приема, че лицето, издало оспорената заповед за налагане на ПАМ, е притежавало необходимата материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законово установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Оспореният акт съдържа и достатъчно пълно и точно изложение на фактическите основания обосноваващи налагането на принудителните административни мерки, посочени са и съответните правни норми, представляващи основание за издаването му.

Заповедта е издадена с правно основание чл. 124б ал.1 и ал.2 и чл. 124в ал.1 от ЗАДС. Като фактическо основание е посочено, че във връзка с установено нарушение по смисъла чл. 114 ал.1 от ЗАДС, против дружеството - жалбоподател е издадено НП № 1985/2016 година на началника на Митница Бургас, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева и на основание чл. 124а ал.1 във връзка с чл. 114 ал.1 от ЗАДС е постановено лишаване от право да упражнява се търговска дейност в обекта за срок от един месец.

В настоящия случай, съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед са спазени разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Първата от предпоставките в горепосочената норма е налице – с НП на жалбоподателя, освен имуществена санкция, е наложено и предвиденото в  чл. 124а ал.1 от ЗАДС административно наказание – лишаване от право да упражнява определена дейност или дейности за срок от един месец.

Съгласно разпоредбата на чл. 124б ал.1 от ЗАДС, в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. В НП е посочено, че нарушението по чл. 114 ал.1 от ЗАДС е извършено в малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители, като по отношение на същия обект е наложена и принудителната административна мярка "запечатване на обекта". При налагане на ПАМ по реда на чл. 124б от ЗАДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя налагане на принудителна административна мярка.

Съгласно чл. 124в ал.1 от ЗАДС, при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б ал. 1 се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма характер на самостоятелна ПАМ, а законосъобразността й е предпоставена от наложената мярка по чл. 124б от ЗАДС. Тъй като последната е материално и процесуално законосъобразна, не са налице и пороци в налагането на забраната по чл. 124в  от ЗАДС.

При тази фактическа обстановка по делото, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

В т.IV от заповедта е посочено, че ПАМ по т.I - "запечатване на обект" ще се прекрати от началника на Митница Бургас, по писмена молба на санкционираното лице и след като бъде доказано, че наложената с НП №1985/2016 година имуществена санкция в размер на 5000 лева е заплатена изцяло по сметка на Митница Бургас.

В съдебното заседание са представени и приети писмени доказателства – протокол от 09.03.2017 година – Приложение №1 към заповедта (лист 71-72), а така също и платежно нареждане и вносна бележка за извършено плащане към бюджета на Митница Бургас (лист 69-70), за сумата от 5000 лева, внесени като обезпечение по НП №1985/02.02.2016 година. Видно от протокола, на 09.03.2017 година обектът не е бил запечатан, поради представеното обезпечение. Тези доказателства, обаче, се явяват ирелевантни по отношение законосъобразността на процесната заповед, предвид задължението на съда да преценява законосъобразността на акта, към момента на неговото издаване.

            По делото е направено искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена. Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕРА ВИНИС“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на управление – град Сливен, булевард „Братя Миладинови“ **, представлявано от Г.С.Ж. против заповед № ЗМ-1000-66 от 02.02.2016 година на началника на Митница Бургас.

 

ОСЪЖДА „ТЕРА ВИНИС“ ЕООД с ***, със седалище и адрес на управление град Сливен, булевард „Братя Миладинови“ **, представлявано от Г.С.Ж. да заплати на Агенция Митници сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: