Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 787           Година 04.05.2015               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ‑ти състав на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                              2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 558 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.М.Д. с ЕГН ********** *** срещу решение № 176/20.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 20 по описа за 2015г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при постановяване на решението си районният съд не е обсъдил всичко доказателства в тяхната съвкупност и едностранно е кредитирал свидетелските показания. С жалбата се прави искане да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 781/04.12.2014г., издадено от директора на РДГ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.65, т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД),  на основание чл.83м от ЗЛОД, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е преценил, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията, представляващи абсолютни основания за отмяна. Прието е, че некоректното изписване на правната квалификация на установеното деяние в съставения АУАН, в частност вместо т.4 на чл.65 от ЗЛОД изписване на ал.4 не представлява съществено нарушение, тъй като в обстоятелствената част на акта всички фактически обстоятелства са подробно описани, а в последствие в издаденото наказателно постановление този пропуск е преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.  По същество съдът е намерил, че установената фактическа обстановка сочи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил действия реализиращи признаците от състава на административно нарушение по чл.65, т.4 от ЗЛОД, а именно ловува със забранено средство, във връзка с което е кредитирал  показанията на свидетелите Д. и К. като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с констатациите в съставения констативен протокол и не е кредитирал показанията на свидетеля Г., като заинтересован от изхода на делото. Обоснован е извод, че деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, а наложеното на основание чл.83м от ЗЛОД административно наказание правилно е определено в размер към законоустановения минимум, с оглед на което е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление, те съдържат реквизитите предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението и обстоятелствата касаещи неговото извършване са ясно и точно описани. Непрецизната правна квалификация на установеното деяние в съставения акт за установяване на административно нарушение е преодоляна от административнонаказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при издаването на наказателното постановление.

С оглед на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, изводите на първоинстанционния съд, относно съставомерността на административното нарушение, са обосновани. От установената по делото фактическа обстановка, както и предвид непротиворечивите показания на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, правилно е прието, че С.М. се е движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като е използвано забранено средство – електрическо звукопримамващо устройство за примамване на дребен пернат дивеч - пъдпъдък, с което е извършил вмененото му административно нарушение.

Поддържаните от касатора и пред настоящата инстанция твърдения, че се е намирал на разстояние от звуковъзпроизвеждащото устройство и не е разбрал, че такова е поставено се явяват защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К., тъй като същите споделят преки и непосредствени възприятия относно релевантния факт, че касаторът е ловувал като е ползвал звукопримамващо устройство. Съгласно чл.43, ал.3, т.2 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Що се отнася до противоречието между свидетелските показания, относно факта кой точно е поставил звукопримамващо устройство и е активирал същото, правилно районният съд е приел, че това е неотносимо към съставомерността на конкретното деяние, тъй като значение има единствено, че касатора и свидетеля Г. са се възползвали от устройството за привличане на дивеч, тъй като са ловували в районна на неговото действие, което е достатъчно да обоснове извършването на административното нарушение по смисъла на чл.65, т.4 от ЗЛОД. По отношение на поддържаната защитна теза и показанията на свидетеля Г., че случайно са започнали лов в обсега на устройството, следва да се има предвид, че тя не съответства на другите твърдения на лицата, а именно, че от предния ден са знаели, че там „Ври от пъдпъдък“ и точно за това са отишли на това място.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176/20.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 20 по описа за 2015г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.