Р Е Ш Е Н И Е

 

       801                                        23.04.2018г.                                 гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Стоянка Атанасова

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 557 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Г.А.К.,*** против решение № 1999/11.12.2017 година, постановено по административно-наказателно дело № 5143/2017 по описа на Районен съд - Бургас, с която е изменено частично наказателно постановление № 14-0769-000804 от 30.04.2014 година на началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на  чл.315, ал.1, т.1, вр. чл.249, т.1 от Кодекса на застраховането (отм.) на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400.00 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на измененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно по изложените в жалбата мотиви.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. С.К., който поддържа жалбата.

Ответникът по касацията – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“, респ. „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено - 25.11.2013г., установено е на 18.02.2014г., АУАН е съставен на 18.02.2014г.,  а  НП е издадено на 30.04.2014г. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение - 25.11.2013г.  абсолютната погасителна давност /четири години и половина/  изтича на 25.05.2018г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство посочени в чл.80, ал.1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 30.04.2014г., от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице - 11.09.2017г., е изтекъл срок по-голям от три годишния (3г. и 4 месеца), предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно преследване е била изтекла още на 30.04.2017г. Не е прекъсване на давността връчването на НП, тъй като, както се посочи по-горе, същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Настоящият съдебен състав намира последната норма за приложима в административнонаказателното производство по аргумент на по-силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по-силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по-нисък интензитет, притежаващи характер на административни нарушения.

С оглед горното, Административен съд - Бургас счита, че РС-Бургас е извел неправилни правни изводи, обосновали изменение и частично потвърждаване на НП. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1999/11.12.2017 година, постановено по административно-наказателно дело № 5143/2017 по описа на Районен съд - Бургас, с която е изменено частично наказателно постановление № 14-0769-000804 от 30.04.2014 година на началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0769-000804 от 30.04.2014 година на началника група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на  чл.315, ал.1, т.1, вр. чл.249, т.1 от Кодекса на застраховането (отм.) на Г.А.К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400.00 лева.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

   2.