Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 804

 

гр. Бургас, 25 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 556/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „НИКЕ – 90 – Р.С.” ЕООД гр. Карнобат, представлявано от Р.Г.С. против Решение №183/12.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5679 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е изменено наказателно постановление № 02-000065/10.09.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „НИКЕ – 90 – Р.С.” ЕООД, на основание (чл. 416 ,ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 3000 лева, като този размер е намален на 2000 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като е приел наличие на трудови правоотношения между касатора и лицето, посочено в наказателното постановление, без категорични доказателства за това. Твърди и наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първата инстанция е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Преценката на първоинстанционния съд за процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, е съобразена изцяло със събраните в хода на съдебното производство доказателства.

По делото наказващият орган е представил справка, подписана от лицето С.И.Н., в която същата е декларирала, че към момента на проверката заема при касатора длъжността „сервитьор” с работно време от 09:00 до 22:00 часа, при един почивен ден и трудово възнаграждение в размер на 500 лева. Тези факти са идентични и с отразените в списък на работещите при касатора, който списък е бил изготвен в присъствие на касатора.

Отделно от това, косвено доказателство за факта на извършване на нарушението е и сключването на трудов договор между касатора и С.И.Н. на деня, следващ този, на който контролните органи са установили, че лицето полага труд в бистро „Палео” гр. Черноморец, без да има сключен трудов договор.

Настоящият състав на съда не намира предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае до маловажен случай. От доказателствата, представени в хода на съдебното дирене е видно, че на същата дата в същия обект е било констатирано още едно лице, което полага труд без сключен договор. При това положение правилно първоинстанционният съд е изменил наказателното постановление само в частта, досежно наложената санкция.

Възражението на касатора, че в хода на административнонаказателното производство и пред първоинстанционния съд не е  доказано наличие на трудово правоотношение, е неоснователно. В касационната жалба се съобщават факти, които не се потвърждават от доказателствата по делото. Нещо повече, тези факти се отнасят до лицето Н.Н.И., което лице също е било установено да полага труд без трудов договор, но за това е било издадено друго наказателно постановление.

Абсурдно е едни и същи факти, съобщени пред първоинстанционния съд и пред касационния състав, да са реализирани в един и същ момент с участието на две различни лица, а именно осъществяване на трудова дейност от управителя на дружеството и прекъсването й за момент с молба за заместване от неин приятел, намиращ се в същия момент в заведението. Пред първоинстанционния съд е съобщено, че помоленият за заместване приятел е С.И.Н., а в касационната жалба се твърди, че тази молба е била отправена към Н.Н.И..

Поради изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183/12.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 5679 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: