Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№870

 

гр. Бургас, 14. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 555/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Г.Л. ***, срещу решение № 237/04.03.2015 г., постановено по НАХ дело № 4835 по описа за 2014 г. на Районен съд Бургас, ХV наказателен състав.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не сочи нови доказателства. 

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решението си състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 14-0769-002350 от 26.06.2014 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с което на В.Г.Л., на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС да срок от шест месеца, и на основание чл. 179, ал.2, във вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл. 40-44 и чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. Изложил е мотиви за неоснователност на възраженията на санкционирания водач. По тези съображения е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е незаконосъобразно.

На касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Т, № 457743 от 02.06.2014 година за това, че на 02.06.2014 г. в 19.30 часа в гр. Бургас, по ул. „Апостол Карамитев“, е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с peг. № А 6780 МВ и на кръстовището с ул. „Хр. Ботев“ не е пропуснал пресичащия пешеходец по пешеходна пътека М 8.1, бутащ своето колело, като така е допуснал ПТП с него. Водачът напуснал пътнотранспортно произшествие и не уведомил органите за контрол, с което нарушил задълженията си като водач на МПС - участник в ПТП. Установен е допълнително от служители на полицията.

Настоящият касационен съдебен състав приема за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, но по съображения различни от изложените в касационната жалба.

Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) се образува административно-наказателното производство и се повдига административното обвинение за твърдяното административно нарушение. Не е спорно, че АУАН, който е послужил за издаване на процесното НП е издаден в присъствието на свидетелите П. Т. И. и М. Г.Г., които са го подписали. Същевременно от обстоятелствената част на АУАН се установява, че пострадал от административното нарушение е П. Т. И.

Настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил решението си без да е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Районният съд не е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, тъй като не е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства. Както в жалбата, инициирала съдебното производство, така и в касационната жалба, санкционираният водач е оспорил твърдението на административно-наказващия орган, че е извършил вмененото му административно нарушение, за което е издадено процесното НП. Оспорването е по отношение на описаната фактическа обстановка, т.е. че не е вярно твърдението, че не е пропуснал пресичащ пешеходец по пешеходната пътека и е допуснал ПТП с него. За съществуването на този спор по фактите и към момента на установяване на административното нарушение, настоящият касационен състав формира извод и от събраните пред районния съд гласни доказателства. От показанията на актосъставителя – св. А. П. П., се установява, че при връчването на АУАН водачът е направил възражение, че пострадалият не е бутал велосипеда си, а е бил върху него. Последното е от съществено значение за спора, тъй като би имало значение за квалификацията на деянието. Останал е неизяснен релевантния факт дали е осъществено вмененото на касатора административно нарушение, за което е санкциониран, т.е. дали е осъществено ПТП с пешеходец (по смисъла на чл. 107, т. 2, предл. 1 от ЗДвП), който пресича пешеходна пътека, или е осъществено ПТП с друго ППС - велосипед, който е управляван от водача по платното за движение. Следва да се отрази, че в тази част показанията на свидетеля П. не отразяват възприети от последния факти (доколкото контролните органи са уведомени след инцидента), а представляват изводи на лице, което не е възприело лично осъществяването на нарушението, а пресъздава наученото от пострадалото лице.

Касационният съдебен състав приема, че след като не е разпитал пострадалият П. Т. И., от чиито показания биха се установили правно значимите за спора факти, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо в неизясняване на спора от фактическа страна. Чрез показанията на И. следва да се установи на релевантните място, дата и час по какъв начин се е придвижвал, дали е управлявал велосипеда, или го е бутал по пешеходната пътека. Следва да се установи и какъв е механизма на извършване на административното нарушение, както и поведението на водача Л. (възприел ли е осъщественото съприкосновение с пострадалия, спрял ли е да му окаже съдействие при уведомяване на контролните органи, както и дали, респ. защо е напуснал мястото на произшествието). Отстраняването на този пропуск не може да бъде извършено в касационното съдебно производство поради действието на чл.219, ал. 1 от АПК, която норма постановява, че за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.

По изложените съображения касационният състав отмяна съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 237 от 04.03.2015 г. по НАХ дело № 4853 по описа за 2014 г. на Районен съд Бургас, ХV наказателен състав, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.