ОПРЕДЕЛЕНИЕ №613

 

06.04.2017г., гр.Бургас,

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на шести април две хиляди  и  седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ:  Ванина Колева

 

като разгледа докладваното от съдия Колева адм.д. № 554 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на “Хелио-тур-с“АД, гр. София,  ул. „Витоша“ № 103,  ЕИК ***,  представлявано от изпълнителния директор Е.Б., чрез адв. С., против акт за установяване на задължения по декларация № РА 000085/018.03.2016г., издаден от орган по приходите при община Созопол.

След представяне на административната преписка от община Созопол съдът констатира, че не са налице доказателства, че оспорваният АУЗД № 000085/018.03.2016г., издаден от орган по приходите при община Созопол, е обжалван по административен ред. Такива твърдения не се съдържат и  в жалбата, от която е видно, че АУЗД е обжалван директно пред съда.
          Съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ актът за установяване на задължение по декларация не може да се обжалва по съдебен ред, ако не е обжалван по административен ред. Редът за издаване на актове, с които се определят задължения въз основа на декларации е регламентиран в глава ХIV на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 от кодекса е уреден редът за оспорването им. Независимо, че съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община на териториален директор на НАП, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци е по реда на ДОПК. Оттук следва, че обжалването по административен ред е процесуална предпоставка за допускане на обжалването по съдебен ред, което произтича от нормата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Нормата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК регламентира, че актът не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен ред. Т.е. - изчерпването на производството по административното му обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването му пред съда. Преценката за допустимостта и основателността на жалбата срещу  АУЗД следва да се извърши първо от решаващия административен орган и едва след това - от съда. Административното обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Тъй като недопустимостта означава неподведомственост на спора на съда то няма значение какво е основанието за обжалване - нищожност или незаконосъобразност. В настоящия случай процедурата по административно обжалване на обжалвания пред съда АУЗД не е изчерпана. С оглед липсата на задължителна процесуална предпоставка - обжалване по административен ред и съответно произнасяне с изричен акт от страна на горестоящия административен орган или непроизнасяне от същия в 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, жалбата следва да се остави без разглеждане и да се изпрати за произнасяне на горестоящия административен орган. В случая не е спазен процесуалният ред за обжалване на акта и доколкото липсват данни същият да е бил обжалван по административен ред, на осн. чл. 130, ал. 4 от АПК жалбата по компетентност следва да се изпрати на кмета на община Созопол за произнасяне. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в определение № 5110 от 09.04.2012 г. по адм.д. № 4036/2012 г., VІІ отд. на ВАС; решение № 11055 от 15.08.2012 г. по адм.д. № 3554/2012 г., VІІ отд. на ВАС; решение № 369 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 12992/2012 г., VІІ   отд. на ВАС; определение № 7379 от 02.06.2014 г.  по адм. д. № 5451/2014 г., VІІ отд. на ВАС; определение № 1858 от 04.11.2016 по адм. д. № 9785/2016г. на VII отд. на ВАС и мн. др. С оглед недопустимостта на жалбата съдът не следва да се произнася и  по направеното в нея особено искане. 

         Водим от горного на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4 от АПК, вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

        

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Хелио-тур-с“АД, гр. София,  ул. „Витоша“ № 103,  ЕИК ***,  представлявано от изпълнителния директор Е.Б., чрез адв. С., против акт за установяване на задължения по декларация № РА 000085/018.03.2016г., издаден от орган по приходите при община Созопол.

          ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

          ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на община Созопол за произнасяне по жалбата на “Хелио-тур-с“АД, гр. София,  ул. „Витоша“ № 103,  ЕИК ***,  представлявано от изпълнителния директор Е.Б., чрез адв. С., против акт за установяване на задължения по декларация № РА 000085/018.03.2016г., издаден от орган по приходите при община Созопол.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: