Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1004                      08.06.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На четиринадесети май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 554 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булсатком”ЕАД, ЕИК-130408101, ***, против решение № 122/09.02.2015г. постановено по НАХД № 5537/2014г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 34560/08.09.2014г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222 от ЗЗП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното съдебно решение като неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира нови доказателства..

Ответникът по касация – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на  Районен съд Бургас, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 122/09.02.2015г. по НАХД № 5537/2014г., е потвърдил наказателно постановление № 34560/08.09.2014г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222 от ЗЗП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Санкцията е наложена за това, че след подаден сигнал при проверка от контролните органи на 11.03.2014г. в офис на Булсатком, находящ се в гр.Бургас, к-с Славейков бл.126, се установило, че търговецът не подържа регистър за рекламации в търговския обект. За проверката е съставен протокол №К-0150384/11.03.2014г. като нарушението е установено с АУАН №К-034560/25.03.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. В срока за възражение срещу акта е постъпило становище от „Булсатком”ЕАД в което е посочено, че дружеството разполага с централен регистър за рекламации в гр.Стара Загора, а след проверката и офиса в Бургас вече е предоставен регистър. С жалбата срещу наказателното постановление са представени първите пет страници от централния регистър за рекламации на дружеството, в който са направени рекламации в периода от 08.12.2008г. до 26.10.2010г. Представена е първата страница от новосъзданения регистър на офиса в гр.Бургас от дата 12.03.2014г.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото. Обосновал е извод, че наличието на регистър за рекламации в съответния търговски обект и обективната възможност за достъп до него се извежда от основната цел на закона, а именно да се  осигури защита на правата на потребителите, поради което наличието на регистър в централния офис на дружеството в гр.Стара Загора не изключва административно-наказателната отговорност на дружеството. Рекламацията трябва да бъде описана в регистъра на всеки обект, като търговецът следва да я приеме и отрази документално. Отсъствието на такъв регистър или липсата на достъп до него възпрепятства потребителя да упражни правата, респективно на търговеца да отрази рекламацията.

Основните възражения на касатора са, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, че чл.127, ал.2 от ЗЗП задължава търговеца да води регистър рекламации, но не го задължава да има такъв във всеки притежаван от него обект. Право на потребителя е къде да предяви рекламацията си – в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Изложени са разсъждения, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място настоящия състав не счита, че случаят попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, които да установяват обстоятелства обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Посочените от касатора обстоятелства, че нарушението е първо по ред и бързото му отстраняване са такива, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на наложената санкция (която в конкретния случай е в минималния по закон размер), но не и при преценката за наличието на маловажен случай.

Обществените отношения свързани с правото на рекламация и неговото осъществяване са регламентирани в текстовете на ЗЗП от чл.122 до чл.129 вкл. Поддържането на регистър на предявените рекламации е нормативно установено задължение за производители и търговци, в който се вписват несъответствията на стоката/услугата с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба – чл.122 ЗЗП. Вярно е, че законът не посочва конкретни елементи на този регистър, но при всички положения съществуването на такъв следва да е ясно и недвусмислено за потребителите. Търговците по смисъла на чл.127, ал.2 от закона са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации, а в ал.4 на същия текст от закона са уредени и алтернативните възможности да се предяви и съответно приеме рекламацията, в това число в търговския обект, на адреса на управление, или ако нещо друго е определено в договора или документа за гаранция. Последното е предвидено по този начин с оглед засилената защита правата на потребителите.

Не може да е приеме становището на касатора за липса на осъществен състав на административно нарушение, с оглед представения в последствие пред проверяващите регистър съхраняван в гр.Стара Загора. Предвид, че нарушението е формално, то при наличието на определената предпоставка - липса на регистър за предявени рекламации по време на извършване на проверката от контролните органи, то вече е осъществено. Действително в разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП е посочено, че лицата следва да поддържат такъв регистър, като не посочено изрично къде следва да се съхранява той, но местонахождението на регистъра се извежда безспорно от вменените на лицата задължения във връзка с предявена рекламация предвидени в другите алинеи на чл.127 от ЗЗП – да приемат същата през цялото работно време в търговския обект, като при предявяване следва задължително да я опишат в регистъра. Съхраняването на последния в търговския обект и обективната възможност за достъп до него се извежда и от основната цел на ЗЗП – да се осигури защита на правата на потребителите, за които при евентуално закупуване на стока неотговаряща на стандарта или при предоставяне на определена услуга е необходимо да бъде обезпечена възможност да направят рекламация. Именно с оглед на посочената цел е предвидено и задължението към момента на предявяването ù, рекламацията да бъде описана в нарочния за това регистър. Отсъствието на такъв или липсата на достъп до него по една или друга причина, безспорно възпрепятства потребителя да упражни правата си, респ. търговецът да приеме същата и да я отрази документално. В този смисъл, приемането и отразяването на евентуална рекламация може да бъде осъществено само ако  потребителя има постоянен и непосредствен достъп до регистъра на предявените рекламации. Ето защо законът изисква с чл.127, ал.2 от ЗЗП регистърът да се намира в стопанисвания обект, за да изпълни целта за която е предназначен.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122/09.02.2015г. постановено по НАХД № 5537/2014г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                         2.