РЕШЕНИЕ

 

    848                              дата   30 април 2018г.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХVІ-ти състав,

в публично заседание 19 април 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                              2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 551 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Бени-Б.Ш.”, със седалище и адрес на управление в с.Тополица гр.Айтос, представлявано от Б.А.Ш.против Решение № 14/24.01.2018г. постановено по НАХД № 570/2017г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1005/03.05.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано. Касаторът счита, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АНО не е квалифицирал правилно нарушението и не е извършил проверка за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Възразява, че първоинстанционният съд също не е извършил такава проверка.  Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление, алтернативно намаляване размера на наложената санкция.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество е частично основателна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касаторът  е санкциониран за това, че при извършена на 19.04.2017г. проверка в търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Айтос, ул. „Цар Освободител” № 15, стопанисван от касатора, при извършено плащане в брой за фризьорска услуга „изсушаване на дълга коса” на стойност 30 лева, за приетата парична сума не е бил издаден фискален касов бон. Съставен е АУАН, като впоследствие, въз основа на него е издадено процесното НП, с което, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, с фактическо описание на нарушението, идентично с посоченото в акта. Съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на търговеца, поради което НП е потвърдено.

Напълно се споделят мотивите на съда относно доказания факт на неиздаване на фискален касов бон при извършенo плащане на услуга в процесния обект. Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006г.. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя освен че фискализира продажбата е и доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на плащането касов бон не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, са безспорно установени. По същество санкционираното лице не оспорва така установеното, респ. не отрича, че касов бон не е издаден. В този смисъл съставът на нарушението е доказан и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, като поддържаните от касатора възражения в тази насока и пред настоящия касационен състав са неоснователни. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващият орган и първоинстанционният съд не са приложили  тази разпоредба.

Настоящият състав обаче счете, че районният съд е извършил неправилна преценката относно справедливостта на наложеното наказание

За процесното нарушение санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание от 100 до 500лв. за физическите лица, които не са търговци и от 500 до 2000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци, като в случая наказващият орган е определил санкцията в размер на 1 000лв. без да е изложил мотиви. Такива не е изложил и решаващият съд, като е посочил единствено, че АНО е отчел липсата на предходни нарушения и наложената санкция е към законоустановения минимум. Така изложените от съда мотиви не се възприеха от настоящият съдебен състав, тъй като по делото не са налични данни за отегчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагане на санкция в размер над предвидения в закона минимум.  Напротив, в първоинстанционното решение е посочено, че нарушението е извършено за първи път, поради което, с оглед на конкретния случай, законовият минимум на санкцията от 500лв. също се явява адекватен за постигане целите на наказанието, респ. санкцията. Съобразно така изложеното съдебният акт следва да се отмени като вместо него се постанови друг, с който се измени издаденото наказателно постановление в посочения смисъл.  

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение № 14/24.01.2018г. постановено по НАХД № 570/2017г. по описа на Районен съд – Айтос.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1005/03.05.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което, на ЕТ „Бени-Б.Ш.”, със седалище и адрес на управление в с.Тополица гр.Айтос, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500лв.      

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: