Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 876              Година 04.05.2018            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 550 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Стандарт-Инвест-Груп” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ **** представлявано от управителя Д.Д.срещу решение № 29/17.01.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1056/2017г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 02-000400/22.12.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Съдебно решение се обжалва като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като оспорва съставомерността на вмененото нарушение. Възразява, че АУАН е съставен извън законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил наказателно постановление № 02-000400/22.12.2016г. издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на  касатора на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е издаден в срока, визиран в чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е изменил същата в минимален размер от 1500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е спазен давностния срок по чл.34, ал.1, изр.второ, предл. първо от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Безспорно, спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането ѝ. От своя страна, неспазването на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

Видно от данните по делото, проверката на санкционираното дружество е извършена на 18.05.2016г. и на тази дата проверяващите лица са констатирали, че на обекта полага труд лицето Г.А., а при последващо извършената служебна справка на 08.06.2016г. в регистъра на трудовите договори не са били открити данни за регистриран трудов договор с лицето. При проверката на 18.05.2016г. лицето е посочило, че работи при търговеца от 01.05.2016г., като на място е попълнило и справка по чл.402 от КТ, в която е посочило, че няма сключен трудов договор, работи на длъжност „пресаджия“, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч., отбелязани са и почивките, както и трудово възнаграждение в размер на 30лв. на тон. След като на 18.05.2016г. е станало известно, че лицето престира труд и то е посочило, че няма трудов договор, то на тази дата е можело и да бъде извършена служебната проверка в регистъра на трудовите договори за наличието на такъв договор, поради което това е и моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали той “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата от него грижа, в разумни срокове. Органът е разполагал с тримесечен срок да състави акт за установяване на извършено нарушение, като този срок изтича на 18.08.2016г., а АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление е съставен на 30.08.2016г., тоест след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно. 

В случая не става ясно и защо служебната проверка в регистъра на трудовите договори е извършена една на 08.06.2016г., след като самата проверка на място е била инициирана по сигнал за престиране на труд без трудови договори с работниците. Извършването по-късно на служебна справка не може да се поставя ново начало на срока по чл.34 от ЗАНН, още повече, че по делото не са представени доказателства, че в случая точно на 08.06.2016г. е била извършена тази справка.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 29/17.01.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1056/2017г. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-000400/22.12.2016г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.