Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 1061             Година 18.06.2014           Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 550 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Буда Пропъртис”ООД, гр.*** с ЕИК 148052495 представлявано от управителя М.Н. против Акт за установяване на задължения по декларация № 1066/02.12.2013г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, потвърден с решение изх.№ Н4-4527/17.01.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър. С жалбата се прави искане да се отмени оспореният акт, като незаконосъобразен, неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Не е налице спор по делото, че „Буда Пропъртис”ООД е собственик на поземлени имоти с идентификатор № 53045.531.431 и № 53045.531.938 по КК на гр.Обзор, находящи се в землището на гр.Обзор, общ.Несебър, в местността „Срещу село”, съгласно представени нотариални актове № 166, т.ХІІІ, рег.№ 9011, дело № 2308/2006г. и № 168, т.ХІІІ, рег.№ 9013, дело № 2310/2006г. на нотариус с рег.№ 110 на Нотариалната камара (л.268-269 и л. 271-272 от делото).

С акт за установяване на задължения по декларация № 1066/02.12.2013г. (л.16-17 от делото) издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци за 2008г. в размер на главницата 1 899,63 лева и лихва 1 106,08 лева, за 2009г. в размер на главницата 1 456,39 лева и лихва 651,60 лева, за 2010г. главница в размер на 1 456,39 лева и лихва 494,51 лева и за 2011г. главница в размер на 1 519, 71 лева и лихва 352,38 лева.

Актът е връчен на 04.12.2013г., видно от приложеното известие за доставяне (л.20 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 92-00-4527#1/16.12.2013г.(л.25-27 от делото). С решение № Н4-4527 от 17.01.2014г.(л.12-14 от делото) на началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър акта е потвърден. Решението е връчено на 21.01.2014г., видно от приложеното известие за доставяне (л.15 от делото) и с жалба вх.№ Н4-4527#4/06.02.2014г. (л.3-6 от делото), подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.144 от ДОПК, акта за установяване на задължения по декларация е обжалван пред Административен съд гр.Бургас.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 394/26.04.2012г.(л.41 от делото) на кмета на Община Несебър.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно  издава акт за установяване на задълженията по декларация,  при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за ТБО за процесните периоди, за притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община Несебър.

При издаването на обжалваният акт от административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени по отделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, който са включва в тази такса, но посредством представената по делото обяснителна записка (л.227-229 от делото), се установява, че са определени като дължими само такси за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Стойността им е правилно изчислена със ставка - промилите, определени за всяка услуга за този период с решение на ОбС и върху отчетната стойност на имота, като сборът от тях е равен на сумата ТБО определена в акта. В случая размера на всяка от двете такси е бил определен поотделно, за да се стигне до правилния сбор в акта и доколкото посредством ангажираните по делото доказателства е дадена възможност на жалбоподателя да се защитава срещу всяка от таксите по отделно, не е налице съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед горепосочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

В нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, законодателят е предоставил възможност лицата които не ползват определена услуга през годината или през определен период да се освобождават от заплащане на съответната такса, по ред определен с Наредба на Общинския съвет. Такава възможност е предвидена и в Наредбата № 1 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Несебър. Съгласно чл.21 от Наредбата, лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако са подали декларация че няма да ползват имотите през цялата година до края на предходната година, като тази възможност не е предвидена за таксите да поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

Не е налице спор по делото, че дружеството е подало декларации, че няма да ползва имотите през процесните години, поради което правилно с оспорения АУЗД не са му определени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно представената обяснителна записка от отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър (л.227-229 от делото) от „Буда Пропъртис” ООД, са подадени декларации с вх.№ 0207000588/05.12.2007г., вх.№ 0207000182/18.08.2008г., вх.№ 020700019/12.01.2009г. и вх.№ 0207 00816/08.10.2010г., като формирането на задълженията за такса битови отпадъци за посочените години е изчислено след калкулиране на задълженията на база поддържане на чистота на населени места и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо, като такса битови отпадъци е намалена със съответните промили на база на подадените от дружеството декларации и такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване” не се дължи.

Въпреки че дружеството е подало в предвидения в Наредба № 1 срок декларации, че няма да ползва имотите през процесните години, на това основание, няма как да бъде освободено от заплащане на другите две такси, доколкото такава възможност не е предвидена в наредбата.

Съдът намира, че оспореният акт, в частта в която са установени задължения за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е издаден в противоречи с материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуга, която не е предоставена от община Несебър.

С оглед разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗМДТ, за да бъде дължима таксата за процесната услуга е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. В случая наличието и на двете предпоставки не са безспорно установени по делото.

Със заповеди на кмета на Община Несебър на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите на районите на територията на общината за организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезврежда нето в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от представените по делото заповед № 1378/25.10.2007г.(л.54 от делото), заповед № 1193/30.10.2008г. (л.87 от делото), заповед № 1265/29.10.2009г.(л.138 от делото) и  заповед № 1918/28.10.2010г.(л.184 от делото) имотите на оспорващото дружество не са включени в районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

Не е спорно по делото и от показанията на свидетеля Ст. дадени в проведеното на 15.04.2014г. открито съдебно заседание, се установява, че процесните имоти представляват бивша земеделска земя, намираща се на запад от гр.Обзор, извън границите на населеното място. В заповедите, в т.2 е упоменато единствено гр.Обзор, като в детайлизираните граници на същите по улици, местности и зони на обхват, съгласно представените към заповедите приложения, местността „Срещу село” не фигурира. В т.2.1 са посочени единствено улици находящи се в гр.Обзор, в.т.2.2 е посочен КК”Обзор-север” а в т.2.3. е посочен Обзор-южен плаж. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че местността „Срещу село” в която се намират имотите на жалбоподателя е включена в район по отношение на който е налице система на организирано поддържане на чистотата.

По отношение на втората кумулативно предвидена предпоставка за дължимост на таксата, спорът, който се очертава от твърденията на страните е дали услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” се е предоставяла от Община Несебър, по отношение на жалбоподателя за процесните периоди. Не се спори, че тази услуга не е предоставяна по отношение на самите имоти, като не са ангажирани и доказателства за предоставяне на тази услуга по отношение на териториите около имотите.

В хода на производството не се установи в близост до обекта да са налице територии за обществено ползване – улични платна, площади и др., поради което се обосновава извод, че услугата „поддържане на чистотата на територии за обществено ползване” не е била реално предоставена.

Посредством ангажираните свидетелски показания на свидетеля Ст., който споделя непосредствени впечатления, придобити след многократни посещения до имотите, се установява, че в района на имотите няма вода и канал, липсват контейнери и с оглед лошата инфраструктура (черен път), фактически не е налице възможност да е осъществявана такава дейност от община Несебър.

Предоставянето на тази услуга не се установява и от ангажираните писмени доказателства. Посредством представените длъжностни разписания на „дейност БКС към Кметство Обзор” (л.243-246 от делото) се установява числеността на наетия персонал и конкретните длъжности на които са назначени лица. С представените трудови договори, допълнителни споразумения към тях и длъжностно характеристики (л.247-259 от делото) се установяват конкретните лица които са били назначени на съответната длъжност и техните задължения. От представените справки „за наличните МПС и закупени материали” през съответните години (л.261-263 от делото) се установяват притежаваните от общината автомобили, техника, контейнери и материали. Така представените доказателства установяват единствено, че община Несебър има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва процесната услуга, но не и че тя е предоставена  по отношение на територията на и около имотите на жалбоподателя. 

С оглед установените по делото факти може да се направи обоснованото  заключение, че през посочения в акт за установяване на задължения по декларация период 01.01.2008г. – 31.12.2011г., Община Несебър не е предоставяла услугата посочена в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение територията около имотите на жалбоподателя, поради което на основание чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея.

Правилно на жалбоподателя са установени задължения за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения.

Дължимостта на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. По делото е приет като доказателство АЧОС №5744/30.05.2014г.(л.265 от делото) за депо за битови отпадъци/сметище, находящо се в гр.Обзор, общ.Несебър, ПИ № 53045.234.565. Съответно представена е справка за платени такси на РИОСВ Бургас за депониране на отпадъци (л.264 от делото) и са одобрени план-сметки за приходите и разходите за дейност „Чистота” приети на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.15 от Наредба №11 на Общински съвет - Несебър за периода от 2008г. до 2011г.(л.51-54, л.80-86, л.129-132 и л.180-184 от делото)  в които са предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Ето защо, след като генерирания на територията на общината боклук, бива изхвърлен и обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва фактически имотите си или не.

Неоснователно е направеното в жалбата искане при условията на евентуалност да се приизчисли дължимата такса съобразно данъчната оценка на имотите. Действително по делото не са представени данъчни оценки на имотите, но това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на оспорения акт, доколкото ако данъчната оценка на имотите е по-ниска от отчетната им стойност, то правилно задълженията на дружеството са определени по отчетната стойност, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.20, ал.2 от Наредбата. Същевременно, ако данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност върху която са установени задълженията, това също не би могло да доведе до отмяна на акта, тъй като съдът с оглед нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК, следва да реши делото по същество и да определи задължения върху по-високата стойност на имотите, което като неблагоприятен за жалбоподателя резултат е недопустимо, с оглед действащата забрана на чл.160, ал.5 от ДОПК, за изменение на акта във вреда на жалбоподателя. 

С оглед на изложеното обжалвания акт следва да бъде изменен, като на дружеството бъдат определени задължения за такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за 2008г. в размер на 759,85 лева, за 2009г. в размер на 189,96 лева, за 2010г. в размер на 189,96 лева и за 2011г. в размер на 253,28 лева. Тези суми се установяват посредством представената от ответника обяснителна записка (л.227 от делото), като дължимата такса е в размер на 1,2 промила за 2008г., 0,3 промила за 2009г. и 2010г. и 0,4 промила за 2011г., при отчетната стойност на имотите 633 211,00 лева. Тези задължения не са заплатени в законоустановения срок, поради което са дължими ведно със съответните лихви за забава, изчислени до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК.

 

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 1066 от  02.12.2013г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Общи на Несебър, с който е установено задължение на „Буда Пропъртис”ООД, гр.Варна, за такса битови отпадъци за 2008г. в размер на 1 899,63 лева и лихва 1 106,08 лева, за 2009г. в размер на 1 456,39 лева и лихва 651,60 лева, за 2010г. в размер на 1 456,39 лева и  лихва 494,51 лева и за 2011г. в размер на 1 519,71 лева и лихва 352,38 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения за такса битови отпадъци за 2008г. в размер на 759,85 лева, за 2009г. в размер на 189,96 лева, за 2010г. в размер на 189,96 лева и за 2011г. в размер на 253,28 лева, които суми са дължими ведно със съответните лихви за забава, изчислени до датата на издаване на акта.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Буда Пропъртис”ООД, гр.*** с ЕИК 148052495 представлявано от управителя М.Н., в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: