Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 958                    Година 11.07.2011        Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 550 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по повод жалба на “Кидер” ЕООД, гр.Бургас, ж.к.”Изгрев” бл.24, вх.3, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Димитър Георгиев Кидеров против заповед № 2282/12.08.2010г. на Заместник кмета на Община Бургас. Със заповедта е наредено да се премахне преместваем обект – Дървена скара с площ 123 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗОХ „Кидер”, находящи се на плажната ивица на морски плаж “Бургас-Север”, в 14-дневен срок от получаване на заповедта. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила за издаване на административен акт и противоречие с целта на закона. В съдебно заседание, чрез процесуални си представител поддържа жалбата и моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Заместник кмета по „УТС” на Община Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На дружеството-жалбоподател е издадено разрешение № СЦ зона-000423/19.05.2010г. (л.15 от делото) за поставяне на преместваем обект на морски плаж „Бургас-север”, обект № 17, за бистро „Делфин” с площ от 15 кв.м..

Констативен акт № 38-З/28.07.2010г.(л.22-23 от делото), е съставен за  извършена проверка на преместваем обект представляващ дървена скара с площ от 123 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗБХ „Кидер”, находящи се в гр.Бургас, морски плаж „Бургас-север” № 17 по схема. Посочено е че обекта е собственост на „Кидер” ЕООД и е налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй като обекта е поставен без разрешение от Община Бургас. Акта е връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 28.07.2010г. и в законоустановения срок срещу него са постъпили писмени възражения вх.№ В-70-К-242/30.07.2010г. (л.19-21 от делото).

Със заповед № 2282/12.08.2010г. (л.13 от  делото) на Заместник кмета по „УТС” на Община Бургас е наредено на “Кидер” ЕООД да премахне собствения си преместваем обект – Дървена скара с площ 123 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗОХ „Кидер”, находящи се на плажната ивица на морски плаж “Бургас-Север”, в 14-дневен срок от получаване на заповедта. Заповедта е връчена срещу подпис на управителя на дружеството на 09.02.2011г. и е обжалвана в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ  с жалба вх.№ 26-00-144/09.02.2011г..  С жалбата се оспорва законосъобразността на издадената заповед, като счита, че е постановена в противоречие на процесуалните и материалните изисквания на закона. Възразява, че процесният обект е предвиден в съгласуваната с МРРБ и одобрена схема за разполагане на обектите на морския плаж, както и поставянето му е съобразено със сключения с концесионера на плажната ивица договор. Счита, че след като не е посочена конкретната приложима хипотеза на чл.57а, ал.1 от ЗУТ се е стигнало до нарушаване правото му на защита. Също така, счита, че са нарушени изискванията на чл.57а, ал.2 от ЗУТ за съставяне на акта в 7-дневен срок , считано от датата на установяване на нарушението, както и на изискването на ал.3 за издаване на заповедта в същия срок, считано от връчване на констативния акт.  В представените по делото писмени бележки, се навеждат допълнителни основания за незаконосъобразност на процесната заповед, като се твърди,  че обектът няма характеристиките на преместваем такъв, поради което за него е неприложима процедурата за премахването му, има друг характер и предназначение по смисъла на § 1, т.3, б. “в” от ДР на ЗУЧК и именно поради това той не фигурира обозначен като преместваем обект в съгласувана и одобрена схема.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед № 2282/12.08.2010г. на Заместник кмета по „УТС” на Община Бургас е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия. Съгласно разпоредбата на § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Обжалваната заповед е издадена, на основание чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ, компетентен орган е кметът на общината. Правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № 3544/23.12.2008г. (л.24-26 от делото) на кмета на Община Бургас, поради което обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.57а от ЗУТ и е съставен констативен акт. Актът е връчен на управителя на дружеството и срещу него са постъпили писмени възражения, които са разгледани от административния орган и той е приел, че са неоснователни и необосновани.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена след законово определения 7-дневен срок, от връчването на констативния акт. Регламентираният в разпоредбата на чл.57а, ал.3 срок не е приклузивен, а инструктивен и цели бързина и ефективност в дейността на административния орган, поради което непроизнасянето на органа притежаващ материална компетентност в този срок не погасява правото му да издаде заповед в по-късен момент. Така изложеното се отнася и до направените възражения за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като констативния акт е издаден след срока по чл.57а, ал.2 от ЗУТ, като този срок също е инструктивен и изтичането му не погасява правото на служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Ето защо, издадената по-късно заповед не се явява незаконосъобразна, поради пропускането на тези срокове.

Посочена, като основание за премахване на обекта е нормата на чл.57а ал.1. В случая не се спори между страните, че жалбоподателя има издадено разрешение за поставяне на преместваем обект № СЦ зона-000423/19.05.2010г., но същия касае затворената част на обекта, а предмет на процесната заповед са дървената скара и слънцезащитното съоръжение. Непосочването на приложимата конкретната хипотеза на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, при изписването на законовата норма, послужили за издаване на заповедта, не се явява  съществено процесуално нарушение, тъй като в мотивите на заповедта изрично е посочено, че при извършената проверка е констатирано, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне, тоест налице е една от хипотезите на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и жалбоподателя е имал възможност да се запознае и да разбере основанията за издаване на процесната заповед и правото му на защита не се явява нарушено.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Видно от съставения констативен акт, обекта е описан като дървена скара с площ от 123 кв.м. и слънцезащитна тента към ЗОХ „Кидер”, поради което не се явява строеж по смисъла на даденото от законодателя легално определение в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. С оглед предназначението на обекта – скара и слънцезащитна тента към  заведение за обществено хранене и начина му на изграждане – дървена конструкция, следва де се приеме, че той е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ. В случая, неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение, че обектът не е преместваем такъв, а с оглед неговото предназначение следва да се квалифицира като обект по смисъла на § 1, т.3, б. “в” от ДР на ЗУЧК, тъй като посочената разпоредба дефинира понятието “активна плажна площ”, а дали един обект е преместваем или не се регламентира от нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, а не от ЗУЧК.

Процесния обект е за обслужването на преместваем обект, представляващ ЗБХ “Делфин”, който е нанесен в специализираната одобрена и съгласувана с МРРБ схема под № 17. Видно от писмо изх. № 70-00-1551/25.02.2010г.(л.48 от делото) на МРРБ е съгласувана предложената схема за разполагане на преместваеми обекти на територията на морски плаж “Бургас север” със забележки и корекции, тъй като предвижданите преместваеми обекти не са съобразени с чл.10, ал.4, т.2 от ЗУЧК. Посочено е също, че общата площ на преместваемите обекти и наличните съоръжения, описани като конструкции и прегради надвишават нормативно установената площ, която могат да заемат съгласно нормата на чл.10 от ЗУЧК, поради което не са съгласувани нанесените конструкции и прегради, които реално заемат площи от морския плаж. Също така номерираните обекти са съгласувани с площите, които са записани, като числена стойност в легендата на схемата, а не с графично изчертаната им площ, като проекта на схемата е съгласуван с корекциите в червен цвят. С оглед съдържанието на това писмо, фактът, че в представената схема процесната дървена скара и слънцезащитна тента са нанесени графично, не означава, че те са одобрени като начин на разположение и размер, напротив за обект № 17 е посочена площ от 15 кв.м. в легендата на схемата, тоест това е одобрената му площ. Въпреки изложеното, дори и да се приеме, че процесния обект е включен в одобрената схема, това обстоятелство не би могло да обоснове неговото законосъобразно поставяне, тъй като липсва надлежно издадено разрешение за поставянето му издадено от община Бургас.

Представената по делото справка за съответствие с одобрената схема на обектите на морски плаж Бургас-север към 23.06.2010г., съставена от служители на община Бургас, не би могла да обоснове извод различен от изложения, тъй като в нея под № 17 е посочено Бистро „Кидер”с площ на затворените части 14 кв.м. на място, а по схема 15 кв.м., дървен подиум и слънцезащитна тента, срещу които е отбелязано, че няма отклонение. От една страна, изследваният обект по схема е Бистро “Кидер” и проверката касае площта на затворената част на обекта, видно от основанието, посочено в колона три от таблицата, поради което не може категорично да се твърди, че съответствието касае и процесния обект. От друга страна, дори и да се приеме, че съответствието касае и процесната дървена скара и слънцезащитна тента, това не обосновава извод за законосъобразното им разполагане, изискващо разрешение за поставяне. Правнозначимият факт е именно този – наличие на разрешение за поставяне, а всякакви други съпътстващи данни, свързани с нанасяне в специализираната схема, договор с концесионер, извършени проверки на място и констатации по тях, са ирелевантни за материалноправния спор и не влияят върху законосъобразността на издадения административен акт.

В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Кмета на общината, респективно упълномощеното от него лице се явява административния орган който следи за законосъобразното поставяне на преместваеми обекти на територията на общината. При правилно установеното наличие на основания по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на процесния обект, след изпълнение на законоустановената процедура, заповедта е издадена в съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска незаконно поставяне на преместваеми обекти.

С оглед на изложеното и на основание чл.172 ал.2, жалбата на “Кидер” ЕООД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Кидер” ЕООД, гр.Бургас, ж.к.”Изгрев” бл.24, вх.3, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Димитър Георгиев Кидеров против заповед № 2282/12.08.2010г. на Заместник кмета по „УТС” на Община Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: