РЕШЕНИЕ № 280

 

 

23.02.2017г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:     1. ДИАНА ГАНЕВА

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  С.А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  54  по    описа    за   2017 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А. – А.О.“ с ЕИК 102084560, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Капитан Петко Войвода“ ***, против решение № 1628 от 07.11.2016г., постановено по НАХД № 4763/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 95/09.08.2016 г., на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.166, т. 3, във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл.166, т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Касаторът намира, че е налице съществено противоречие между мотиви и диспозитив. Намира изводите на първоинстанционния съд досежно неоспорването на дадените с КП предписания, за абсолютно погрешни. Навежда доводи за несъставомерност на посоченото в НП изпълнително деяние от обективна страна. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

Касаторът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата и в условията на евентуалност моли да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – РИОСВ- гр. Бургас - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е основателна и следва да се отмени първоинстанционното решение.

След като прецени твърденията в жалбата, становището на страната и прокурора, и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на касационна проверка, съгласно чл. 218 от АПК, е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на ЕТ „А. – А.О.“, против наказателно постановление № 95/09.08.2016 г., на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на търговеца, за нарушение по чл.166, т. 3, във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.166, т. 3 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. До налагане на санкцията се стигнало, след като било установено, че при проверка на 21.06.2016 г. в защитена територия  - Природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците“ в гр. Созопол е констатирано неизпълнение на предписание по Констативен протокол № 009980/ПД-12-11 от 31.05.2016 г. на РИОСВ – гр. Бургас, а именно да се премахнат от пясъчните дюни 15 бр.  каравани с временни ВиК връзки. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 95/21.06.2016 г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС – Бургас процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че не е нарушена процедурата по съставяне на АУАН и НП. Извел е доводи, че липсват доказателства процесното предписание да е било обжалвано пред административния съд и същото има задължителна сила по отношение на жалбоподателя, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

Разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 166, т.3 от ЗООС. За да се пристъпи към изпълнение на тези предписания те трябва да са влезли в сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал. 1 от АПК. В случая задължително предписание, дадено с протокол за проверка № 009980/ПД-12-11 от 31.05.2016 г. на РИОСВ – гр. Бургас,  е обжалвано пред Административен съд – Бургас и е образувано адм. дело № 1396/2016 година, което към настоящия момент не е приключено. Към датата на издаване на наказателното постановление обаче – 09.08.2016 година, предписанието не е влязло в сила и за търговеца не е било налице задължение да го изпълни, като при неизпълнението му не следва да бъде санкциониран. Задължителните предписания не подлежат на предварително изпълнение и за тях е приложима разпоредбата на чл.166 от АПК и при оспорване, жалбата спира изпълнението им. Предвид което, наказателното постановление е издадено преди за търговеца да е възникнало задължение за изпълнение на задължителното предписание. Последващото отхвърляне на жалбата срещу задължителното предписание не се отразява на законосъобразността на НП, тъй като за осъществяване състава на административното нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС от обективна страна е необходимо да се установи от контролните органи на РИОСВ фактът на неизпълнение от страна на адресата на даденото му предписание, което неизпълнение към датата на издаването му не е било налице, тъй като изпълнението на задължителното предписание е било спряно. Нещо повече, след служебна проверка съдът установи, че и към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело задължителните предписания все още не са влезли в сила.

Поради зиложеното административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателното постановление, което е следвало да бъде отменено от първоинстанционния съд.

 Като не е съобразил изложените доводи и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил неправилно решение, което трябва да се отмени със следваща от това отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

По изложените съображения, на основание чл. 220 АПК, във връзка с чл. 221, ал.2 АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Решение № 1628 от 07.11.2016г., постановено по НАХД № 4763/2016г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 95/09.08.2016 г., на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на ЕТ „А. – А.О.“ с ЕИК 102084560, за нарушение по чл.166, т. 3, във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл.166, т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                                      

ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                                                                                                                                                                                           2.