Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1188

 

гр. Бургас, 01 юли  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 54/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.Ж.К., чрез процесуален представител адвокат К., против Решение №2384/28.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 4277 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е изменено наказателно постановление № 02-099/1.08.2013 г., издадено от и.д. Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 2 и чл. 50, ал. 3 от ЗРА и на основание чл. 86 от ЗРА на А.Ж.К. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 4 000 лева, като този размер е изменен на глоба, в размер на 1 009 лева.

Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и излага аргументи в подкрепа на тази теза. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането, направено с нея. Твърди, че в конкретния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства за извършване на стопански риболов по смисъла на закона. Поради това счита, че нарушението не е доказано по категоричен начин.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд, с оспореното решение е преценил, че нарушението, за което с наказателното постановление е била наложена санкция, е доказано по категоричен начин. Намерил е обаче, че наложеното наказание противоречи на разпоредбата на чл. 86 ЗРА, който текст предвижда санкция от 1 000 до 2 000 лева и затова е определил такава в размер на 1 009 лева, като е отчел, че освен това при определяне на наказанието не са били взети предвид семейното и имотното състояние на нарушителя, липсата на вредни последици от нарушението, както и факта, че нарушението е извършено за първи път.

Настоящият състав на съда намира, че районният съд неправилно е приложил материалния закон.

С измененото наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 19.07.2013 г. в 11:00 часа в гр. Бургас е извършвал превоз на езерен рак с общо тегло 15 кг, размер – 14 см, и изброени 450 броя индивида, като е използвал автомобил, който не е специализирано превозно средство и не е регистрирано по реда на ч. 246 от ЗВМД и не е представил копие от декларацията за произход и документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4 за превозваното количество. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 86 от ЗРА и е наложена санкция. Наказващият орган е преценил, че са нарушени разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 2 и чл. 50, ал. 3 от ЗРА.

Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Нарушена е разпоредбата на чл.18 ЗАНН, тъй като е наложено едно наказание за констатирани две нарушения. Разпоредбата на чл. 86 ЗРА е бланкетна и предвижда санкция за всяко административнонаказателно отговорно лице, което превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50 от същия закон. При това положение, задължение на наказващия орган е да посочи коя конкретна хипотеза на чл. 50 е нарушена, за да обоснове ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ЗРА задължава лицата, извършващи превоз на риба и/или други водни организми да използват специализирани транспортни средства, които са лицензирани по специален законов ред – за превоз на жива риба и други живи водни организми или регистрирани, отново по предвиден от закона ред- за останалите случаи. Отделно от това, ал. 3 на текста предвижда и задължение при превоз на продукти от риболов същите да се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4.

В случая с наказателното постановление наказващият орган е констатирал извършването на две отделни нарушения – превоз с нерегистрирано специализирано превозно средство И липса на декларация за произход и документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4. За тези две отделни нарушения е следвало да бъдат наложени две наказания, съобразно изискванията на чл. 18 от ЗАНН. Последното правило е нарушено и само на това основание наказателното постановление като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено.

Отделно от това, основателно е възражението на касатора, че в случая съобразно установеното количество живи организми не е необходимо да бъдат спазвани нормите за продажба, определени с наредбата по чл. 46, ал. 4, съобразно изричното правило на чл. 9, ал. 2 от тази подзаконов нормативен акт. Без съмнение в случая, установеното количество е до  15 кг и продажбата на това количество може да бъде извършвана на търговци на дребно или на крайни потребители без да бъдат спазвани нормите за продажба, определени с наредбата.

Тук следва да се посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от наредба № 4 не изключва задължението по чл. 50, ал. 1 от ЗРА, както счита касаторът. Тази разпоредба въвежда изисквания относно превоза, което е отделен вид дейност, различна от продажбата, т.е. при продажбата на количества до 15 кг лицето, което извършва продажбата е освободено от задължението да представя копия от декларация за произход и документ за превоз, но не и от изискването този превоз за бъде осъществяван със специализирано превозно средство. При положение, че наказващият орган бе съобразил издадения от него акт с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, тогава, с оглед установените факти административнонаказателната отговорност на касатора би могла да бъде ангажирана за извършено нарушение по чл. 86 във вр. с чл. 50, ал. 1 , т. 2 от ЗРА, но не и за нарушение по чл. 86 във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗРА.

При допуснатото обаче съществено нарушение на процесуалните правила е невъзможно да бъде извършена преценка за съставомерност на всяко едно от деянията и респ. преценка за законосъобразност на наказателното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №2384/28.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 4277 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-099/1.08.2013 г., издадено от и.д. Началник сектор „Рибарство и контрол” гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 2 и чл. 50, ал. 3 от ЗРА и на основание чл. 86 от ЗРА на А.Ж.К. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 4 000 лева, като този размер е изменен на глоба, в размер на 1 009 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: