Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 469              Година  01.03.2013          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 54 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.Х.Г. *** против решение от 05.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4126 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно. Твърди, че административнонаказателната му отговорност е ангажирана при допуснати съществени процесуални нарушения и оспорва установената фактическа обстановка, като намира същата за неизяснена и недоказана. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът - Началник Областен отдел „Контролна дейност - ДАИ” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0000895/02.10.2012г. на Началник на ОО “КД-ДАИ” гр.Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, като при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като на 18.09.2012г. е управлявал пътно превозно средство, което е с маса и натоварване на ос над установените норми, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП. По отношение на наложената имуществена санкция, съдът е преценил че нейния размер е правилно определен, като е обоснован и извода за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е съвсем подробно описана, като съответни на нея са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

Безспорно касатора е управлявал съчленено ППС с 5 оси (товарен автомобил – влекач, за извършване на обществен превоз на товари с 2 оси и прикачено към него полу ремарке с 3 оси), което е било с маса 45 900 кг., при максимално допустимо натоварване 40 000 кг., съгласно Наредба № 11 за движението на тежки или извън габаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ.

Възраженията на касатора, че същият не е управлявал ППС с превишена маса не могат да бъдат споделени. От касатора е дадено обяснението, че всъщност е извършил два превоза, като при втория превозваният пясък е бил много мокър, изчакал е един час да се изцеди водата от пясъка и след това е тръгнал. Действително към момента на извършване на проверката  на 18.09.2012г. около 12,30ч. претегляне на установения товар от контролните органи не е извършено, но самия водач е представил експедиционна бележка № Г 8017/18.09.2012г. с час 11:18:23ч. – близък до часа на извършване на проверката, която е съпровождала товари и от която се установява посоченото превишение. В случая касатора още в момента в който е било извършено претегляне на товара и му е била предоставена бележка за експедиране е бил наясно, че управлявания от него автомобил е претоварен и въпреки това е тръгнал на път с превозно средство, чиято маса надвишава нормативно установената. Също така, следва да се има в предвид, че превишението на максималнодопустимата маса е 5 900 кг., като по делото липсват доказателства, че то действително се дължи на обстоятелството, че пясъка е бил мокър и в периода от време от натоварването му до проверката от него се е изцедило количество вода съответно на това превишение.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4126 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                    2.