Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     853                                  27.04.2018 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                   2. ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 545 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“- Сливен, представлявана от пълномощника А.Г.- юрисконсулт, против решение № 27 от 12.01.2018 г., постановено по НАХ дело № 2631/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С обжалваното решение Несебърският районен съд е отменил наказателно постановление № 23-001834/17.10.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което е наложено на „РУЖЕСТ“ ЕООД с ЕИК 202277254 административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ.

За да постанови този резултат, НРС е счел, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразено в непосочване на санкционната разпоредба.

Според настоящия касационен състав решението е неправилно.

Видно от словесното описание на нарушението в акта за установяването му, административнонаказателното производство срещу „РУЖЕСТ“ ЕООД е водено за това, че на 18.08.2017 г. е допуснал Ю.С., гражданин на Република Молдова, да полага труд в обекта на контрол- ресторант на комплекс „Макон Резиденс“, находящ се в гр. Свети Влас, без разрешение за работа и регистрация в Агенцията по заетостта. При така приетите за установени факти наказващият орган е счел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ (отм. ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.). Според цитираната норма на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. НРС е приел, че деянието е съставомерно, като е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съд. Неправилни са обаче изводите на съда за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение. Действително, наказващият орган не е конкретизирал санкционната разпоредба, но според настоящия съдебен състав в случая нарушението не е съществено, доколкото не води до ограничаване процесуалните права на нарушителя. Съставът на нарушението е очертан с посочената от органа норма на чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ, която изрично препраща към санкционната норма на чл. 48 от ЗЧРБ, а и нарушителят се защитава по фактите, които в случая са ясно посочени от наказващия орган. Ето защо съдът приема, че не е налице основание за отмяна на наказателното постановление. Като е стигнал до друг извод, НРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 27 от 12.01.2018 г., постановено по НАХ дело № 2631/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-001834/17.10.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което е наложено на „РУЖЕСТ“ ЕООД с ЕИК 202277254 административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 76, ал.1 от ЗТМТМ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.